В Китай има 4 свещени будистки планини – Утай шан, Ъмей шан, Путуо шан и Дзиухуа шан. Според легендата, тези 4 планини по отделно са място на обитаване на четирите велики будисатви – Уън Джу, Пу Шън, Гуан Ин и Ди Дзан. Всяка от тях има много дълга религиозна и културна история и е известна с красивите си пейзажи и забележителности. Планината Утай шан се намира в провинция Шанси и обхваща 5 върха. Тя има широки била, които са подобни на големи тераси и от там са наречени Източно, Западно, Южно, Северно и Централно било, или общо “Петте била” ‘у тай’. Утай шан е най-високата географска точка на северен Китай. Според преданията, Утай шан първоначално се е наричала Уфън шан ‘планина с 5 върха’. Времето там било изключително лошо, през зимата всичко се превръщало в лед, през пролетта духали пясъчни бури и се вдигали камъни, през лятото било нетърпимо горещо и селяните нямало как да садят в полето.

Будисатвата Уън Джу по случайност дошъл в това място да разпространява учението и като видяла, как хората страдат, решила да промени времето. Той узнал, че при владетеля-дракон на Източното море има един вълшебен камък, наречен “камък за отпочиването на дракона”, който можел да промени сушата във влага. Затова, Уън Джу се преобразил в събиращ пожертвования монах и отишъл при владетеля-дракон да поиска камъка. Като стигнал до Източно море, той видял пред двореца един огромен камък. Преди още да стигне до него, той почувствал хладен въздух, който идвал насреща му. Будисатвата Уън Джу се срещнал с владетеля и му изказал молбата си. Владетелят се извинил и казал: ”Велики бонза, вземи, каквото искаш, но само не този камък. Бяха необходими няколко стотин години да извадим този камък от дъното на морето и той ни дарява с голяма прохлада.

Драконите всеки ден, като се върнат от работа, са целите плувнали в пот и им е страшно горещо. Тогава те сядат до него да си починат и възстановят силите. Ако ти го вземеш, то драконите няма да има къде да си почиват.” Уън Джу многократно се опитал да разубеди владетеля, като му обяснил, че той е монах от планината Уфън шан и иска да помогне на хората. Владетелят-дракон, от една страна, не искал да се раздели с камъка, а от друга, не искал да откаже на молбата на монаха. Той предположил, че монахът няма да може сам да вдигне камъка и му казал:”Вълшебният камък е много тежък, няма кой да ти помогне, ако ти можеш сам да го пренесеш, вземи го!”

Будисатвата благодарила на владетеля и отишла при камъка, промълвил заклинание и камъкът мигом се превърнал в едно малко-малко топче за прашка, сложил го в ръкава си и отлетял. Владетелят-дракон много се изумил и горко съжалил. Будисатвата се върнала на планината Уфън шан. Там греело силно слънце и отдавна не било валяло, земята се била напукала от суша и хората страдали тежко. Уън Джу сложил вълшебния камък в една долина в средата на планината и станало чудо: Уфън шан се превърнала в едно прохладно естествено пасище. От тогава, тази долина била наречена “Долината на прохладата”, а хората построили тук храм, наречен “Храм на прохладата”. Самата планина също била наречена планина на прохладата, което име се е запазило и до днес.

Утай шан е природна и културна забележителност с държавен ранг, тук има много места, свързани с будистката култура, както и красиви естествени пейзажи. Има общо 42 древни храма, от които Южният храм и Храмът на будистката светлина са от династия Тан, с над 1100 годишна история и които са най-старите запазени дървени постройки в Китай. Тук не само се въплъщава древнокитайския будизъм и религиозната история, но и много върхове в архитектурното развитие. Утай шан е под директна закрила на държавата и затова навсякъде са се запазили причудливите скални образувания, бистрите потоци и растителната покривка. Снегът по върховете се задържа целогодишно и даже през лятото, времето тук е много прохладно и мястото е идеално за избягване от летните горещини.