Родителите на Едип — цар Лай и неговата съпруга Йокаста, живеят дълго време в бездетен брак. Лай, който копнее за наследник, се обръща за съвет към делфийския Аполон. Оракулът му разкрива, че ако поиска, може да има син, но съдбата е предопределила да бъде убит от своя син. Страхувайки се от изпълнението на предсказанието, Лай се въздържа от брачни сношения, но веднъж, в състояние на опиянение, той неволно зачева син и три дни след неговото раждане заповядва да бъде хвърлен в река Китерон. За да е сигурен, че детето ще умре, Лай заповядва да прободат прасците му. Според преразказа на Софокъл, който обаче не може да бъде смятан за най-стар, овчарят, натоварен със задачата да изхвърли момчето, го дал на овчаря на царя на Коринт Полиб, в чийто двор, според общоприетата версия, то израства.

Според други източници момчето било хвърлено в едно ковчеже в морето и извадено от водата от Перибоя, жената на цар Полиб, която плакнела бельо край брега. Полиб го отглежда като свой роден син. Когато Едип случайно научава, че е подхвърлено дете, той запитва делфийския оракул за своите истински родители, но в отговор получава пророчеството, че ще убие своя баща и ще вземе за жена собствената си майка. Смятайки, че пророчеството се отнася до неговите осиновители, Едип бяга от Коринт в Тива, но по пътя, без сам да знае, убива баща си Лай. Разгадавайки тайната на Сфинкса, той освобождава Тива от това бедствие — чудовището, което яде хора, и като награда получава ръката на Йокаста, своята майка, а също така престола на своя баща. Възпроизвеждането на тези трагични събития и на нещастията, постигнали впоследствие Едип, става любима тема в театралните представления на гръцките трагици.

По образеца на мита за Едип са създадени редица християнски легенди; парадигматично за тази група е съдържанието на легендата за Юда. Преди неговото раждане майка му Циборея в съня си получава предупреждение, че ще роди безчестен син, който ще причини страдания на целия народ. Родителите поставят момчето в едно ковчеже и го изхвърлят в морете. Вълните отнасят ковчежето с детето на остров Скариот, където бездетната царица го намира и отглежда като свой собствен син. По-късно царското семейство се сдобива със свой собствен син и намереното дете, усещайки пренебрежение към себе си, убива своя млечен брат. Избягвайки от страната, той постъпва на служба в двора на Пилат, който го прави доверено лице и го поставя начело на цялата прислуга.

По време на спор Юда убива един съсед, без да подозира, че това е неговият баща. После вдовицата на убития, т.е. майката на Юда, става негова жена. Когато открива чудовищната истина, той се разкайва и се обръща към Спасителя, който го приема сред своите апостоли. От Библията знаем за неговото предателство. Легендата за св. Григорий — тема на разказа на Хартман фон Ауе — може да се спомене като сложен тип с подобна повествователна форма. Григор бил дете от кръвосмесителна връзка между двама любовници от царския род. Майка му го изхвърля в сандъче в морето. Спасяват го и го отглеждат рибари, а после се обучава в манастир за свещеник. Но предпочита да води живот на рицар, побеждава в турнири и като награда получава ръката на принцесата, своята майка.

Като научава за инцеста, той се покайва цели осемнадесет години на една скала сред морето (откъдето получава и името си, Григорий на камъка) и накрая по волята на Господ става папа. Доста сходна с тази е иранската легенда за цар Дараба, разказана от Фирдоуси в „Книга на царете“, която Spiegel препредава по следния начин: Последният владетел Бехмен назначил за приемник своята дъщеря и едновременно жена Хумаи, поради което синът му Сасан, разбит от мъка, си тръгнал, за да живее в уединение. Скоро след смъртта на съпруга си Хумаи родила син, от когото решила да се отърве. Сложила го в едно ковчеже и го хвърлила в Ефрат; ковчежето плавало по течението, докато не се натъкнало на камък, поставен във водата от един кожар. Кожарят уловил ковчежето с детето и го отнесъл на жена си, която скоро била загубила собственото си дете.

Съпрузите решили да отгледат намереничето. Момчето започнало бързо да расте и ставало все по-силно. Много скоро другите деца не можели вече да се мерят с него. Момчето не харесвало занаята на баща си и станало войн. То принудило своята осиновителка да му разкрие тайната за неговия произход и се присъединило към армията, която по това време Хумаи била изпратила да се бие с царя на Рум. Тук привлякъл вниманието на Хумаи с храбростта си, която веднага разпознала в него собствения си син и го обявила за свой приемник.