Френският етолог Реми Шовен по-нататък прави диференцировки на животинските съобщества. Той разграничава: 1. Полигамни семейстма. В тях има само един мъжки - при тюлените, дивите коне и др. Победените мъжки живеят отделно. Победителите задоволяват всички женски; 2. Женски подрастващи животни. Мъжките живеят отделно и влизат при женските само по време на размножителния период; 3. Смесени съобщества. Животните от двата пола живеят заедно (маймуни, слонове и др.). Стадото се оглавява от едни от най-силните мъжки. В групата животните се чувстват сигурни. Извън нея са неспокойни, разтревожени. Стават апатични - не се хранят, не се чистят. Гъски израстнали без братя и сестри, без възможност за близост с други животни или с човек се развиват непълноценно, израстват хилави, със затормозено поведение, необщителни. Ако малкото на гъска се загуби, то тъгува за своите, бяга наоколо и ги търси като издава жални призивни звуци. Докато не ги намери не спи.

Папагалите са много общителни птици. Лишени от общуване те тъгуват, стават апатични, отпуснати. Искат с някои да говорят, да им обръщат внимание, емоционално с тях да взаимодействат. Ако майката маймуна не полага достатъчно грижи за малкото, което означава отсъствие и на емоционален контакт, това се оказва пагубно за развитието на детето. То става агресивно или индиферентно, не успява да създаде нормални взаимоотношения със себеподобните. Върху основата на вътрешно-груповите взаимоотношения, които винаги носят емоционален заряд, се изграждат и се спазват точно установени връзки и зависимости, определя се статуса и мястото на всеки индивид в общността. Водачът на групата се ползва от благоразположението на животните в нея, от тяхното доверие и емоционална привързаност, от силно изразени задръжки при взаимодействие, от готовност да изпълняват волята му, да се подчиняват.

Животните се обединяват, за да си осигуряват храна и за да отглеждат малките, за да се защитават, за да имат сигурност, увереност, да общуват и да сътрудничат помежду си. Водачът защитава групата от опасности, допринася за сплотяване и за запазване на нейната цялост, за регулиране на взаимоотношенията. Йерархията на доминиране може да има последователен ред, да бъде във вид на триъгълник - А доминира над Б, В над С, а С над А или едно животно да доминира и другите да му се подчиняват. Обикновено йерархията се поддържа от животните с по-нисък ранг. Те я съблюдават и се грижат за нея. Доминиращите животни са по-свободни в групата. При кучетата строго се спазва йерархията. Най-напред се храни водачът, после кучето, което следва по йерархия и накрая каквото остане е за малките. Кучетата проявяват голяма афективност при опити на друго куче да се намеси при храненето. Те са безразлични към поотрасналите малки. Не са свързани помежду си, не си взаимодействат при защита и др.

Не е така при вълците. Те отстъпват най-напред да се нахранят малките и най-гладните. Грижат се за децата си и когато те са станали големи. Отнасят се дружелюбно и с обич към тях. Всички взаимно се подпомагат. Йерархическата структура на групата е следствие на усилия за доминиране на отделни членове, на победи в агресивни домогвания и битки. След утвърждаване на йерархията емоционалното напрежение спада. Настъпва спокойствие. Достатъчно е обаче, някой от доминиращите участници в групата да я напусне, за да припламне отново борба за надмощия, за изменение статуса на отделни представители в йерархичните взаимодействия. Подражаването у животните е свързано с техните потребности и е емоционално подкрепено. То може да има инстинктивен характер (възпроизвежда се онаследен механизъм на поведение), взаимно-стимулиращ (заедно отлитане на птици) и имитационен (повтаряне на действия, извършени от други животни).

Младо шимпазе било научено да пуска в автомат монета и да получава банан. Неговият опит не подтиквал останалите шимпазета от групата да му подражават, макар че той не оставал скрит за тях. Те просто му грабвали банана и го изяждали. Съвсем друго било поведението на шимпазетата, когато водачът бил обучен да ползва автомата. Тогава никой не посягал да му отнеме банана. Членовете на групата внимателно наблюдавали какво прави водача и се стремели да повторят неговите действия. Различни са факторите, които обуславят по-голям статус на животни в групата, отношението на признателност и емоционална привързаност на останалите към тях. Общественото положение на мъжките зависи от силата им, от мощността на издаваните звуци, от умението за ориентиране. Женските, които са свързани с индивиди в групата с по-високи позиции, придобиват по-висок статус и това важи както за птиците, така и за бозайниците. Техните малки също се ползват с по-голямо внимание и предимства.

Малките са на почит в групата и могат да правят каквото си пожелаят. Елените с най-големи рога са и с най-добро положение в общността. При птиците, бозайниците то се влияе от цвета на перата, на козината. Положението на отделни членове на групата се изменя положително или отрицателно според отношението към тях на висшестоящите. Те могат да получават благосклонност и да издигат своя пристиж като предразполагат висшестоящите животни към себе си чрез проявяване на по-голямо внимание към тях, чрез подпомагане, даване на подаръци (храна), чрез грижи за малките им, чрез участие с тях в игри. Също така добро е отражението, когато при взаимодействия с висшестоящи членове на групата, нисшестоящи се държат като малки. Общественото положение на женските се повишава в периодите, когато те са годни за оплодяване.

В групата от кокошки няколко могат да имат еднакъв ранг . Те могат да се кълват помежду си, но не и от други с по-нисък ранг. Последните трябва да се хранят мълчаливо, да се движат бавно, за да избягват лоши отношения към тях. Петлите проявяват склонност да пренебрегнат кокошките с по-голям ранг. Водачът на групата не само се цени, но се и пази. При придвижване той обикновено е в средата на групата, а при опасност от нападение заема предни позиции. При павианите и шимпазетата, ако загине водачът, водещата роля поема женската. Младите мъжки не се приема да общуват с нея и тя остава без поколение. Едва по-късно, когато някои от младите мъжки се наложи в групата, връзките с първата женска се възстановяват. При павианите старите мъжки ръководят групата. Правото за размножаване обаче принадлежи на най-силния млад павиан.

В групово живеещите маймуни - резуси мъжкият водач е деспотичен. Той осъществява полови връзки с повечето женски. Отдават му се и мъжки, за да бъде благосклонен към тях и да ги защитава от по-високо стоящите мъжки. Женските маймуни резуси проявяват полов интерес само по време на разгонване, докато господстващият мъжки, когато пожелае. При шимпанзетата, които лесно преминават в афектни състояния, мъжкият с грубост осигурява подчинение на женската. При гибоните водещи са нежните чувства. При тях най-силно е изразена женската ревност. Между мъжките животни (кучетата и др) съществува емоционално съперничество. Особено изразена, с голяма нежност е любовта между слоновете. Те сплитат хоботите си и се целуват като поставят краищата им в устата си. Някои животни харесват други повече, но щом изборът вече е направен, съперничеството отпада. Чрез емоциите се поддържа реда в групата.

Птиците пред локва с вода изчакват последователно реда си, за да се окъпят. Ако някоя малко се забави, другите я побутват, с което я подсещат и тя мигновено излиза. Емоциите са в основата на сътрудничеството между животните, а така също и с хората. Одобрението, поддръжката, насърчаването, добронамереността нерядко са по-важни от лакомствата. При човекоподобните маймуни социалният контакт е съществен мотив за обучението им. Когато кучето, приятел на човека, бъде сгълчано, то идва при стопанина и започва да се умилква сякаш се извинява. Опитомените животни (вълци и др.) не забравят резкия глас и привързаността им може да се загуби завинаги. Половите различия влияят върху емоциолността на животните. Женските обикновено са по-тихи, спокойни, внимателни. Мъжките обратно са по-шумни, неспокойни и невнимателни.

Голяма е вътрешно-видовата емоционална отзивчивост при животните. Когато майката птица се е пожертвала, за да спаси малките си, веднага друга женска поема грижите за осиротелите или ги приютява към своите малки. Максим Зверев в книгата си "Съкровищница на чудеса", пише: "Скална яребица изкряска. Малките й се пръснаха на всички страни сред камъните. Лисицата се спусна към възрастната. Птицата не литна. Само кряскаше и пляскаше с крила на едно място. Лисицата я хвана, изяде я моментално и изтича по-нататък. Не забеляза малките. Насочих бинокъла към мястото, където загина яребицата. Беше се появила нова птица. Тя събра малките и ги поведе зад завоя”.

Страхът на майката повишава предпазливостта на малките. Те замълчават, сгушват се, докато майката не даде знак. По-непослушни са мечетата и затова майката е озлобена към странични посетители. Слоновете и други бозайници заедно отглеждат малките, за да ги предпазват. Отношението на бащите към малките варира от пожертвователност у лисиците, до враждебност у мечките. Повечето бащи не са близо до животните при раждането и не осъзнават родителските си функции. Трогателни са грижите на гибоните за възрастните.