Американски учени успяха да разкрият серия от скрити текстове на знаменития древногръцки математик Архимед. Досега те оставаха изтрити и скрити под по-нови писания и рисунки върху древния пергамент от козя кожа, използван първоначално в III в. пр. н. е. от Архимед. Използвайки неразрушаващи повърхността на пергамента флуоресциращи рентгенови лъчи, учените разшифровали изтритите текстове в Палимпсеста на Архимед – сборник от 177 пергаментови страници, в който през вековете различни автори изписвали нови текстове върху първоначалните работи на древногръцкия математик.

Палимпсестът разкрива произведения на Архимед, които се смятат за основа на съвременната математика, посочва BBC News. В научните си трудове античният учен дава числено обяснение на заобикалящия го свят. Той използва блестящо безкрайно малки величини в интегрални уравнения за решаването на задачи свързани с площ (повърхнина), обеми и центровете на тежестта. Същите интегрални уравнения са независимо преоткрити едва през XVII в. от Исак Нютон и Готфрид Лайбниц. Разкритият с рентгенови лъчи в палимпсеста Method съдържа изчисленията и решението на Архимед за обема на цилиндрично тяло, което е преоткрито отново едва през XVII в. в теорема от “Стереометрията” на Йоханес Кеплер, както и единственото старогръцко копие на друго негово произведение, Stomachion.

На страниците на сборника са открити и трудове на Архимед, свързани с равновесието на равнините, спираловидните линии, измерването на окръжност, сфера и цилиндър, и за природата на плаващите тела. За пръв път Палимпсестът на Архимед бил повторно използван в Х век, когато неизвестен преписвач на ръкописи изписал върху него новогръцката версия на няколко от трудовете на Архимед. В XIII в. йерусалимски монах запълнил страниците с гръцки молитви и философски съчинения, а през ХХ в. фалшификатори добавили към тях илюстрации с религиозен характер, за да “повишат” колекционерската стойност на манускрипта.

По-рано Палимпсестът, който се намирал в частна колекция, бил изучаван с различни отпични и цифрови технологии, но по-голямата част от текстовете въпреки всичко оставала скрита от изследователите. Едва с помощта на модерната рентгенова флуоресценция учените успели да извлекат цялата информация. За това помогнал и факта, че мастилото, използвано от Архимед, съдържало желязо с характерно радиационно излъчване.

“Това е все едно да получиш факс от III в. пр. н. е., усещането е невероятно”, разказва ръководителят на изследователския проект, Уил Ноел (Will Noel) от Музея на изкуствата Walters в Балтимор, Мериленд. Историкът уточнява, че реконструкцията само на една страница от ръкописа отнема най-малко 12 часа. Фокусиран рентгенов лъч с дебелина не повече от човешки косъм, пълзи бавно по страниците на пергамента и разкрива чрез флуоресценция невидимия до тогава изтрит текст.