Полигамия означава многобрачие - по-точно, ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време. Ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това е комунален брак. Тези три основни вида множествен брак са повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства. Най-разпространеният (и единствен разрешен от Исляма) вид множествен брак е полигамията. Другите два - полиандрията и груповите бракове, са абсолютно забранени. Не е вярно, че юдейството и християнството са изцяло моногамни, т.е. категорично отхвърлят полигамията, дори и днес.

Някои изтъкнати юдейски учени, съобщават, че еврейските емигранти, сред които е разпространена полигамията, причиняват на израелските власти много трудности и объркване. Християните-мормони също разрешават полигамията. Такива са възгледите и на афроазиатските епископи, които предпочитат полигамията пред изневярата между съпрузите, произволните сексуални връзки между неженените, прелюбодеянието и смяната на партньорите. Ще оставим без коментар Съединените Щати, където стотици хиляди хора сменят своите партньори.

Всеки може да направи съпоставка между стриктността на формалната моногамия и степента на разпространение на проституцията, хомосексуализма, незаконните бракове, изневярата между съпрузите и общата сексуална разпуснатост. В западния свят много хора мислят, че мюсюлманинът е човек, обзет от плътски страсти, и че той притежава ограничен или неограничен брой жени и любовници. Мнозина се изненадват, когато видят мюсюлманин с една жена или мюсюлманин, който не е женен. Те вярват, че мюсюлманинът има пълна свобода да сменя една или повече жени с други и че това е толкова лесно, както смяната на един апартамент с друг или дори смяната на бельото. Подобно мислене е в резултат на авантюристичните игрални филми и евтините булевардни разкази, както и на безотговорното поведение на отделни мюсюлмани.

Неизбежен резултат от тази ситуация е, че солидни бариери пречат на милиони хора да видят истината за Исляма и неговата социална философия. За такива хора ще направим опит да обсъдим мюсюлманската гледна точка, след което всеки е свободен да направи собствените си заключения. В човешката история полигамията е разпространена практика. В древносттта и по-ново време я практикуват пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад. Дори днес тя се прилага сред мюсюлмани и немюсюлмани под различни форми, някои законни, други  не; някои-тайни, други публични.

По време на Библейските откровения полигамията е широко разпространена и практикувана. Приемат я от религиозна, социална и морална гледна точка, и срещу нея няма възражения. По времето на Мухаммед полигамията е разпространена и дълбоко вкоренена в социалния живот. Коранът не пренебрегва тази практика, не я отхвърля, но и не я оставя без контрол или ограничение - така разглежда темата и така я третира, че да изкорени традиционните злини и да извлече максималната полза. Той въвежда следните правила:

1. Полигамията е разрешена при определени условия и обстоятелства. Това разрешение е възможност, а не постулат на вярата или нещо задължително.

2. Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди Исляма няма каквито и да било ограничения.

3. На втората или третата жена, ако има такива, се дават същите права и привилегии, както на първата. Равенството между съпругите е необходимо условие, което всеки, сключил блак с повече от една жена, трябва да изпълнява. "А ако ви е страх, че не ще сте справедливи, женете се за една... Това е най-малкото, за да не се отклоните." [4:3]

Става ясно, че НЕ ислямът измисля полигамията и че с въвеждането на споменатите правила той не я поощрява като правило. Но не я и отмения, защото това е против мъжките нужди, а хората биха продължили старата практика, така както днес я продължават онези, чиито конституции и социални стандарти не одобряват полигамията. Причините, поради които Ислямът разрешава полигамията са много и съвсем реални - могат да бъдат видени всеки ден и навсякъде. някои от тях са:

1. В някои общества броят на жените е драстично по-голям от този на мъжете. А всяка нормална жена, независимо дали е заета с бизнес, или работи във Външно министерство, или в разузнаването копнее за другарство, за дом, за собствено семейство; има нужда от симпатия, разбиране, поддръжка и покровителство, от някого, за когото да се грижи и от някого, който да се грижи за нея самата. Тя желае да има социална и семейна принадлежност. Като логичен резултат, липсата на всичко това предизвиква психически комплекси, нервни кризи и душевна нестабилност. Многобройни са клиничните доказателства за това. Тези естествени желания и сантиментални стремежи трябва да бъдат осъществени.

Обикновено жените, които не могат да имат нужното им по законен и приличен път, намират други начини, въпреки че са временни и рисковани. Твърде малко жени могат да живеят без постоянното и сигурно партньорство на мъж. Останалите откриват свои начини да се срещат с мъже, а резултатите от това отчаяно търсене не винаги са морални или прилични. Често пдобни връзки водят до незаконни деца, аборти и други безкрайни неприятности. Семеен мъж често показва склонност към някоя жена и търси интимна връзка с нея открито или тайно, по приличен начин или не. А това със сигурност има сериозно отражение върху семейния живот на женения мъж и би разрушава отвътре нравите и социалния морал на обществото.

Съпругите са напускани или пренебрегвани, децата  изоставяни и т.н. Жената, която се среща с мъж при такива обстоятелства, няма сигурност, достойнство или права. Нейният спътник или любовник може да бъде с нея, да я поддържа и обгръща с израз на страстна любов. Но тя не може да го спре да не я изостави или да не я разочарова в момент, когато има най-голяма нужда от него и когато компанията му е най-желана. Мъжът може да се наслаждава на лесната извънбрачна връзка, докогато желае и ако чувствата му угаснат, той може да се среща с друга жена и да повтори същата драма без определени отговорности или задължения от негова страна.

Жена с подобен опит все още може да бъде привлекателна, да потърси друг мъж и да опита втори или трети път. Но през цялото време тя се върти в същия порочен кръг, търсейки и с надеждата да я търсят. Бремето й става все по-тежко, особено ако има деца. Накрая ще бъде забравена. Като разрешение на проблема Ислямът предлага да се позволи на неудовлетворения съпруг да сключи брак с втора жена и да живее с нея открито, като поеме отговорност и еднакво изпълнява всички задължения и към първата, и към втората жена. По този начин той помага на неомъжените жени да задоволят своите потребности, да реализират копнежите си и да постигнат естествените си стремежи и духовни желания, да се насладят на всички права и привилегии на законни съпруги.

Разешението, което Ислямът предлага, е прилично и благосклонно. Той не приема за законно и морално поведението на човек, който по закон е женен за една съпруга, но всъщност има неограничен брой интимни и тайни връзки. От друга страна Ислямът категорично отхвърля изневярата и не може да й даде прошка. Наказанието за семейните мъже и жени, извършили прелюбодеяние, може да стигне до смърт. При забрана на лицемерието, прелюбодеянието и изневярата няма друга алтернатива освен законната полигамия. Такъв е ислямският подход при тези условия. Главната грижа на Исляма е да се запази достойнството и сигурността на отделния човек и да се защити целостта и моралното състояние на обществото.

2. В някои случаи по различни причини съпругата може да не е в състояние да има деца. А те са една от главните цели на брака и мъжът по инстинкт желае да има деца, за да запази името си и да засили семейните връзки. При липса на деца мъжът може да избере една от трите възможности: а) да забрави проблема и да потисне естественото си желание да има деца; б) по един или друг начин да се разведе с бездетната си съпруга; в) да осинови деца и да им даде своето име. Никоя от тези възможности не съответства на ислямските възгледи. Ислямът не само не поощрява, но въобще не одобрява потискането на нечии естествени желания. Той спомага тези стремежи и желания да се осъществят по приличен и легален начин.

Разводът при такива обстоятелства е неоправдан, защото не е грях за жената, че не е способна да роди деца. Освен това, за мюсюлманина разводът е най-противното от позволените неща и се разрешава само, когато няма друга възможност. От друга страна, ако съпругата се нуждае от издръжката и близостта на своя съпруг ще е жестоко тя да бъде изоставена, когато е в неволя и е отчаяна, и никой не се интересува от нея, знаейки, че не може да роди. Осиновяването също е изключено, защото Ислямът повелява всяко дете да бъде назовавано с името на истинския си баща, а ако е неизвестен, то трябва да бъде назовано "брят във вярата". Като отхвърля тези три възможности по споменатите причини, Ислямът предлага свое разрешение на проблема.

Той позволява на един мъж в подобна ситуация да се ожени отново, да задоволи естествената си потребност и в същото време да издържа бездетната си съпруга, която се нуждае от него повече от всякога. Това отново е разрешение  изход, до който един отчаян мъж може да стигне, без да прибегне до осиновяване или развод, и да потиска естествените си стремежи. Това е още един пример, когато вторият брак е най-добрият възможен избор, изход от трудна ситуация, за да се помогне на хората да водят нормален и сигурен живот.

3. Има случаи или цели периоди, когато съпругата не е в състояние да изпълнява брачните си задължения. Тя може да се намира в състояние, което не й позволява да отдаде на съпруга си цялата любов, грижи и внимание, които той заслужава и желае. Това не винаги е грешка на жената. Възможно е причината да се крие в самата й природа - болест, труден период на раждане или месечен цикъл. А не всички мъже могат да проявят търпение и да се самоконтролират. Някои пропадат в бездната на безнравствеността, лъжата и изневярата.

Има толкова много случаи, когато съпрузи се влюбват страстно в сестрите на своите съпруги или в детегледачки, или в жените, които се грижат за семейството по време на болестта на жената или в периода на раждане. Най-често сестрата или приятелката на болната съпруга идва с благородни намерения да помогне или временно да се грижи за децата и дома, а съпругът - самотен и потиснат, се възползва от тази симпатия и стига до крайности. Резултатът е поне едно разбито сърце, а вероятно  и разбит дом.

Ислямът позволява полигамията с уговорките и условията, споменати по-горе, за да защити такъв мъж от самия него и да защити жената  независимо дали е съпругата или тайната приятелка  от ненужните усложнения. Това трябва да се прилага като извънредна мярка, със сигурност по-здрава от условната моногамия и безотговорните връзки между мъже и жени. Но ако има страх от несправедливост или вреда за която и да е от страните, моногамията трябва да бъде спазена.

4.Мъжът е този, който като правило пътува много заради работата си и отсъства от къщи за различни периоди от време. Опитът показва, че повечето мъже изпадат в неморални авантюри с чужди жени по време на своето отсъствие, което може да продължи с месеци или години. Някои хора са слаби и не могат да се съпротивляват дори на лесно преодолимите изкушения, в резултат на което вършат грях и може да се стигне до разрив в семейството. Много по-добре е такъв мъж да има втори дом с втора законна съпруга. Вероятно първата съпруга ще се дразни по-малко, отколкото ако той прибягва до същата интимност по незаконен начин.

Естествено тя не би искала съпругът й да има отношения с никоя друга, но щом се налага той да избира  да бъде законно отговорен и морално обвързан или незаконно и неморално свързан с някоя друга жена  съпругата със сигурност ще избере първата възможност и ще приеме ситуацията. Ако й се нанесе вреда или правата й се нарушат, тя винаги може да се обърне към закона и да получи развод, щом това е в неин интерес. Мюсюлманите поддържат мнението, че законната полигамия е за предпочитане пред постъпките на много хора днес, които се гордеят със себе си заради фиктивния брак и повърхностната моногамия.

Мюсюлманската позиция е следната: при нормални обстоятелства моногамията не само се предпочита, но е и правило. Иначе, ако е необходимо, може да се обсъди и приложи полигамията. Факт е, че процентът на мюсюлманите по света, женени за една съпруга и верни само на нея варира между 90-95%. Факт е също така, че мюсюлманите, които прибягват до полигамия, се срещат много по-рядко от живеещите в моногамни общества съпрузи, които изневеряват на своите жени. За да завършек на темата е добре да се споменат и анализират браковете на Пророка Мухаммед. Ето някои факти, за които читателите сами ще си направят извод:

1. Мухаммед (който често подчертава факта, че е обикновен смъртен и просто е избран от Аллах за своята мисия) живее при твърде горещ климат, който засилва телесните страсти, хората достигат зрелост в по-ранна възраст и търсят рано удоволетворение на плътските си желанията. Въпреки това Мухаммед не докосва жена до двадесет и петата си година, когато се жени за пръв път.

2. Първият му брак на тази късна, необичайна за региона възраст, е с Хадиджа - зряла жена, два пъти оставала вдовица и по-възрастна от него с петнадесет години. Самата тя предлага това на Мухаммед. По това време той е млад и би могъл лесно да намери много по-хубави момичета, по-млади съпруги, ако преследва телесни наслади.

3. С тази си съпруга той живее, докато прехвърля петдесетте си години и от нея се раждат всичките му деца с изключение на Ибрахим. Свързва ги съвместен живот до смъртта й на шестдесет и пет годишна възраст, и дотогава той няма друг брак или връзка с друга, освен с нея.

4. Известно време след смъртта на Хадиджа той няма съпруга. После при него идва Сауда, чиито съпругът умира за каузата на пророка и тя търси убежище при Мухаммед. Пророкът я взима под свое покровителство и се жени за нея. Тя не е особено млада, нито хубава или приятна, а обикновена вдовица с избухлив труден характер. По-късно през същата година на Мухаммед представят седемгодишната Аиша, дъщеря на скъпия му сподвижник Абу Бакр, с която сключва брак известно време след преселването в Медина. Тези бракове показват, че целта от тях може да бъде всичко друго, но не страстта и телесните желания. Той живее с двете си съпруги шест години до петдесет и петата си година, без да взима друга жена.

5. За пет години след това Пророкът сключва поред девет брака. През последните три години от живота си той изобщо не встъпва в брак. Повечето от браковете му са сключени през най-трудния етап на неговата мисия - времето, когато мюсюлманите водят решителни битки и са обградени от безкрйни неприятности както отвътре, така и отвън. През този период се създава ислямското законодателство и се полагали основите на ислямското общество.

6. Мухаммед живее по най-простия, скромен и честен начин. През деня е най-заетият човек, тъй като е начело на държавата, глава на правосъдието, главнокомандващ, наставник и т.н. всичко това едновременно. През нощта е най-отдаденият на свещенодействието човек: две трети от нощта стои буден в молитви, преклонение и размисли. Обзавеждането му се състои от рогозки, одеяла и други прости неща, въпреки че е владетел и върховен управител на Арабия. Животът му е толкова суров и скромен, че неведнъж съпругите му настояват за материални удобства, но никога не получават такива. Очевидно това не е живот на похотлив и отдаден на страсти човек.

7. Всичките му 11 съпруги са вдовици или разведени, с изключение на Айша, която е твърде млада. Никоя от тези овдовели и разведени жени не е известна с особен физически чар или красота. Някои са по-възрастни от него и всички те търсят помощ и убежище, или са му дадени в дар, но той ги взима за законни съпруги.

Това са в общи линии браковете на Мухаммед, които в никакъв случай не създават впечатление, че са породени от телесна потребност или биологични причини. Не е логично да се мисли, че той се свързва с толкова съпруги от лични съображения или плътски нужди. За мюсюлманите изобщо не съществува съмнение, че Мухаммед достига идеала за нравственост и е образец за съвършенство при всички обстоятелства.