Това се случило през ноември 1930 г денят бил мрачен и ветровит. Джо Лейбъл пътувал с шейна към база Чърчил, където щял да остане известно време. Пътят ме минавал през малко ескимоско село, с чиито жители възнамерявал да установи по – близък контакт. Но какво било учудването му, когато не съзрял жива душа там. Лейбъл извикал няколко пъти на посоки, но никой не му отвърнал. Слязъл от шейната и влязъл в първата хижа. Там нямало никого. Върху масата била сложена тенджера. Отхлупил я и видял само остатъци от ядене. Върху леглото била оставена скроена и недоушита детска дрешка, набодена с карфици. Установил, че огънят не е пален от дни.

Влязъл и в други жилища, но резултатът бил същия. Отишъл на брега на езерото и открил лодките на ескимосите – полуразбити от вълните и запокитени на каменистия бряг. На дъното им намерил пушки. Това още повече го озададчило, защото знаел, че ескимосите не ходят никъде без оръжието си. Напуснал селото и се отправил колкото се може по – бързо към базата. По пътя си видял седем големи мъртви кучета да висят на едно гнездо. По негов сигнал от най – близкото селище дошли полицаи. Но те и те не успяли да установят къде са изчезнали ескимосите. До ден днешен няма никаква следа от тях.

На 14 август 1972 г Том Броук, жена му и 11 годишния им син празнували с приятели до късно през ноща в един ресторант в Маями. Тръгнали си в полунощ. Но тъй и не пристигнали в къщи. На сутринта колата им била намерена на 20 км от ресторанта. Фаровете им все още мъждукали, а вратите и били отворени. На задната седалка била захвърлена дамската чанта на госпожа Брук, пълна с пари. Полицаите открили следи в тревата. Тръгнали по тях, но след 50 метра дирите изчезнали. Довели кучета, но и те не открили нищо. Семейство Брук повече никога не се появило. Не по – малко странен е случаят с мистериозно изчезналия Чарлз Ашмор. !6 годишния Чарлз живеел с родителите си и двете си сестри в чифлик край Куинси /САЩ/.

На 9 ноември 1878 излязъл от дома си към 9 часа вечерта, за да донесе вода от кладенеца. И изобщо не се върнал. След час обезпокоения баща тръгнал да го търси. Тъй като имало сняг, обувките на сина му били оставили отпечатъци. Но следите внезапно свършвали по средата на пътя между къщата и кладенеца. А снежната перена покрила капака на кладенеца, била гладка и недокосната, което доказвало, че Чарлз изобща не е ходил дотам. Четири дни по – късно майката на момчето се отправила към кладенеца и по пътя дочула гласа на сина си. През следващите седмици го чували и останалите членове на семейството. В началото го долавяли съвсем ясно, но с всеки изминал ден той ставал все по – тих, докато накрая заглъхнал съвсем.

През октомври 1979 г две двойки младоженци – Лейнъс и Емили Симпсън и Ричард и Джозефин Гизби, пристигнали от Англия във Франция. Те пътували с кола от място на място, за да опознаят забележителностите на различните градове и местните нрави. Една вечер отседнали в малък хотел, който се намирал недалеч от Лион. Външно архитектурата му много напомняла американско ранчо. Четиримата останали много изненадани, когато на следващата сутрин разбрали, че нощувката им струва общо 19 франка. Напуснали доволни хотела, а Ричард Гизби дори направил няколко снимки на фасадата му за спомен.

След като приключили пътешествието си из Южна Франция, решили отново да минат през Лион и да пренощуват още веднъж в евтиния хотел. Но когато го потърсили не могли да го намерят. А знаели точно на кой завой трябва да свият и по коя улица да поемат, за да се озоват пред хотела... Само седмица и половина след гостуването им вместо хотел там имало единствено храсти и диви дървета. Принудили се да отседнат другаде. На следващия ден решили да опитат още веднъж да намерят ранчото и отново неуспели. Отишли в едно туристическо бюро, за да разберат нещо за въпросния хотел. От там им казали, че никога на мястото, за което говорят не е имало никакъв хотел. Очаквала ги още една изненада – когато мистър Гизби проявил снимките, на тях нямало нищо. Къде са били четиримата англичани? Дали не са попаднали за няколко часа в друг свят и в друго време? Съвременната физика не изключва наличието на паралелни вселени и на алтернативен поток от време.