... "За всеки, който е само от този свят, човекът от друг свят е скандален"... Мишел Казнав

Ако нещо у нас излъчва интелигентност, то несъмнено е затова, защото вселената е един голям интелект и една голяма мисъл, от която всеки от нас приема толкова, колкото му позволяват собствените „антени". В зависимост от способността на нашите организми-машини да преобразуват „информациите" на космичес­кия интелект ние „показваме" някакъв вид интелигент­ност също както радиото възпроизвежда звук с опреде­лено качество в зависимост от модела.

Ако това е така, ако космическият интелект излъчва информация, можем да предположим, че в един прекрасен ден неговата енергия ще бъде уловена със средствата на някаква бъдеща свръхфизика. Ако този интелект е част от природата, той би трябвало да може да се измери така, както мерим интензитета и дължината на водородната вълна или на светлинните честоти. Загадката е пълна само защото не сме открили ключ към нея.

Заглушаването

Както предаването на мощна радиостанция стига до от­далечените от нея антени със значително отслабнал звук, така и ние едва-едва долавяме сигнала, излъчван от кос­мическия интелект, още повече, че нашата човешка ма­шина не разполага с ретранслатори. А и ние сами го заглушаваме със собствените си „па­разитни" шумове, произведени от комплексите ни, от умората, от несъзнаваните натрапливи мисли, от фантазмите... Всички тези фактори деформират информаци­ята, и без това обедняла по пътя между Големия инте­лект и нашия свят. Към тях можем да причислим и „фил­трите" на догми и обичаи, които още повече видоизме­нят първоначалния сигнал. Възпитанието също ни пре­дава „заразена" информация.

Така, преминавайки по дългата верига от посредници, когато най-сетне стигне до нас, излъченото съобщение отдавна е загубило истинското си съдържание. Общува­нето ни с безкрайността е прекъснато. И все пак човешкият мозък може да побере несметно количество информация. Машината му притежава огро­мен потенциал. Защо тогава сме толкова слабо интели­гентни в сравнение с това, което бихме могли да бъдем, и защо сме неспособни да разтълкуваме и оползотворим прихващаните от нас сигнали?

Ние и другите

Откъде се е взело това прозрачно стъкло между нашата интелигентност и Интелекта, за който смътно се досе­щаме, без да можем да се възползваме от пълния му блясък? Не виждаме инфрачервените и ултравиолетови­те лъчи, не чуваме ултразвука, слепи и глухи сме за хи­лядите вълни и магнитни лъчения, които са около нас във всеки миг от живота ни! А каква ли е интелигентността на обитателите на дру­ги галактики, с милиони и милиарди години по-напред­нали от нас? И нали е напълно възможно подобни вис­ши интелекти да излъчват сигнали и послания, подобни на нашите?

Как го правят, с помощта на какви техники и методи? Едва ли можем да си представим. Също както ученият от XV век не би могъл и да сънува, че ако се бе родил няколко века по-късно, щеше да говори пред някакъв апарат, а на 5000 км оттам приятелят му да го вижда и чува почти на минутата. В това отношение сме като някакви диваци, които не познават телевизията и дори не подозират, че вълните пренасят до селата и горите им милиони образи от света.

Един и същ ресторант за всички

Да повторим: ние сме организми-машини, които полу­чават земна и космическа информация. На Земята ин­формацията е еднаква за всички - също както радио-вълните пренасят Моцартовата музика до хората и жи­вотните, до растенията и минералите, без разлика... Всичко зависи от антените и от приемателите.

Ние не сме интелекти, ние сме неумели преводачи на Великия интелект.

Но ресторантът на вселената пред­лага еднакво „меню" от информации за всички. Няма ядене по избор. Животните и растенията на Земята се къпят в същата информация като нас, в същата светли­на, в същите звуци, вълни, вибрации и лъчи, които и те превеждат за себе си доколкото могат. Намират се в нашия ресторант и им се предлага на­шето меню: „ястия" от светлина, звуци, вълни, лъчи (още повече, че няма никаква разлика между атомите на живата и на „неживата" материя). Ще рече, че хора­та, животните и растенията сядат на една и съща маса, сервират им се едни и същи храни-информации от един и същ оберкелнер. И всеки избира блюдото (информа­цията) в зависимост от структурата на своя организъм-машина.

Например прилепът, кучето, делфинът ще си вземат ястие от ултразвуци, които витаят наоколо, но които нашият организъм не може да смели. Друго жи­вотно ще предпочете нещо от инфрачервената гама, за която също не сме пригодени. Растеието ще се обърне към светлината, от която ще извлече органичните ве­щества, необходими за фотосинтезата му, и т. н. Но не трябва да забравяме, че прилепът, както и хората и рас­тенията, също плува във вълните, разпространяващи му­зиката на Моцарт. Ще узнаем ли някога какво прави с тези вибрации?

Интелектът от друга гледна точка

Проявите на чувства и на „интелигентност" са присъщи на живите системи. От това логически следва, че всичко съществуващо - до атома и елементарната частица - при­тежава съобразена с функцията си интелигентност. Бих искал да цитирам написаното от Ремон Рюер в „Гносисът на Принстьн":

„Извънчовешкият интелект не е някаква низша психика. Питаме се с какви типографски методи, с какво биене на барабан да подчертаем до­статъчно ясно, че гносеологичната теза, спо­ред която интелектът е универсално явление, трябва да се приема буквално и че тя се проти­вопоставя на дълбоко погрешната идея, разпро­странена сред привържениците на панпсихизма, сред псевдоспиритуалисти и псевдогностици, за някаква непълноценна психика, която става все по-неопределена и постепенно изчезва, когато се отдалечим от човешкия интелект и слезем към низшите форми на живот.

Няма никаква при­чина интелигентното съзнание на една инфузо­рия, на едно растение, на една макромолекула да бъде смятано за по-низше, по-объркано от ин­телигентността на инженера, разрешил сложен технически проблем, или на писателя, преодо­лял трудностите в създаването на поредната си творба. Тъкмо обратното. Инфузорията и молекулата работят върху данните на собст­вените си молекулни или атомни структури, върху частите, намиращи се в собственото им зрително поле. „То" (зрителното поле в своята цялост) разпределя данните интелигентно по определени правила или според определени нуж­ди. Докато инженерът често борави с неправил­но поставен проблем и се ориентира слепешком, колебае се и тъпче на място в резултат на несъвършенството на мозъчните си схеми. Чо­вешкото церебрално съзнание е само надстрой­ка над първичното органично съзнание."

И по-нататък:

„Човешкият интелект е много по-слабо продук­тивен от първичния органичен интелект, осо­бено когато действа в социалната област, защото е подвластен на страсти и главно защо­то е дезинформиран, заблуден от опростенческите модели, на базата на които разсъждава правилно, но тръгвайки от погрешни данни..."

Пиер Дако