Лекция - Проф. Д-р Л. Георгиев,

ЮЗУ „Неофит Рилски”

Отношението между нуждите и тяхното удовлетворяване или неудовлетворяване е източник на емоционални преживявания у животните. П. Анохин изтъква, че емоцията е средство, което осигурява бързо и ефективно удовлетворяване на нуждата на организма. Колкото по-силно тя се проявява, толкова по-бързо може да бъде оценена нейната значимост. Независимо дали емоцията е положителна или отрицателна, тя винаги мобилизира усилията на организма за задоволяване на нарастналата нужда.Удовлетворяването й води до емоционално преживяване (жаждата, която е задоволена поражда приятна емоция). Емоциите се изразяват чрез изменение в тонуса на организма, намират отражение в мимики, жестове, пози, интонации. При удовлетворение на нуждите между животното и средата се създава равновесие и то изпитва положителни емоции.

Противоречията между нужди и задоволяването им, между очакваното и постигнатото, между опита на животното и изискванията на ситуацията, нарушават равновесието и пораждат отрицателни емоции. На базата на миналия опит емоциите ориентират животните за действията, които следва да предприемат - да проявят сдържаност или да атакуват, да избегнат опасността и др. Нуждите на животните са свързани с осъществяването на основни жизнени функции - хранене, размножаване, движения, самосъхраняване, организиране и др. Възможностите нуждите да бъдат удовлетворени действат подбуждащо на животните, мотивират ги за активност. Отличителна особеност на емоциите е, че те са продължителни преживявания. Поради това не могат да бъдат наситени с много енергия, а са по-слаби. Когато равновесието на животните с околната среда се поддържа на определено позитивно или негативно равнище (има храна или тя е оскъдна, животни са добре приети в групата или не и др.) у тях възникват трайни и не особено силни емоции - настроения.

Към положителните емоции се отнасят спокойствието, удовлетворението, нежността във взаимоотношенията и др. Нежността е показател за емоционален комфорт в групата. Животните си дават подаръци, взаимно се хранят, грижат се за перушината, козината, пеят еднакви мелодии (в еднакъв ритъм или съзвучие - I—II глас, издават звуци в дует), чистят козината си и др. Отрицателни настроения са тъгата, тревогата, безпокойствието, недоволството, напрежението и др. Прекомерното увеличаване на броя на животните в дадена местност е причина за появяване на стресови състояния, на отрицателни емоционални преживявания. Те се отразяват неблагоприятно върху развитието на индивидите. Водят до увеличаване на смъртността, до деформиране на поведението. Изостава израстването на животните, развитието на органите за размножаване и кърмене. Увеличава се агресивността. Разстройва се и изостава размножаването.

Отрицателни емоции са страховите състояния. Мишка била затворена в клетка, която имала две помещения. Първото било боядисано в бяло, а второто - в черно. При оставяне на мишката в бялото помещение по пода се пускал ток. Той и причинявал болка и тя бягала в черното. След това отново я слагали в бялото помещение без да включват ток. Въпреки това животното бързо бягало в черното, споменът и страхът я гонели. Те я карали да прави отчаяни опити да отвори вратата на черното помещение, когато тя била затворена. Случайно натискала дръжката. После все по-бързо се справяла с наученото действие. Емоциите възникват постепенно. Ухажваната птица отначало прогонва мъжкия докато не настъпи процес на свикване, на емоционално допадане. Емоционалната отзивчивост се стимулира, когато една от страните се държи като малко животно, при даване на подарък и др.

Щъркелите например емоционално са по-привързани към гнездото, отколкото помежду си. Мъжкият с тракане на клюна привества всяка женска, която прелита над гнездото. И двамата партньори извън гнездото са свободни за полови връзки. Женски се бият не за партньора, а за гнездото. В подобни ситуации мъжкият е безразличен. Не е така при пойните птички, гълъбите, папагалите, гъските, китовете и др. Емоционалните връзки между партньорите при тях са трайни за цял живот. Животните са тревожни при непознати условия, при отделяне от своята територия, при загубване на партньора и пр. Гъсокът и гъската, които образуват двойка остават заедно за цял живот. Те са ласкави помежду си. Който от тях да загуби партньора си, дълго тъгува. Не се храни и не прави опити да създаде ново семейство в продължение близо на година. Търси партньора си по всички места, където са били заедно. Ден и нощ, особено през пролетта, издава призивни звуци.

Бените Берг описава случай на дива гъска, която остава при своя болен партньор, когато братята и сестрите и отлитат към слънчева Испания. Фернан Мери в книгата "Животните също имат свой език" също описва трогателни привързаност между двойка щъркели, което показва, че мъжките не са безразлични към женските, въпреки по-свободното им поведение. Женски щъркел бил ранен от изстрел в крилото. Женската успява да измъти малките, мъжкият ги хранил. Когато дошла есента щъркелът с малките се включили в полетялото ято на мигриращите птици. Женската направила усилия, но не могла да полети. Не след дълго щъркелът се върнал при нея и така престояли до пролетта под грижите на изумените хора от селото. Известни са примери на животни, които се грижат за остарели себеподобни , коне сдъвкват сено и ечемик на възрастен с изпаднали и изтрити зъби за да се нахрани.

Емоциите на животните зависят от емоционалната среда, в която те израстват. Колкото по-голяма е емоционалността на майката, толкова тя е по-изразена и в потомството. Когато децата от едно поколение на маймуна били разделени между родители с различна емоцкмоналност, те в бъдеще се отличавали със същата емоционална отзивчивост. Болезнените преживявания на малките в детството снижават тяхната емиоционалност. Реакции на "неприятни" дразнители у животните се появяват в момента на раждането или непосредствено след това. Предизвикват ги усещането за болка, понижаването на температурата. Още преди низлюпването пилетата реагират с безпокойство на светлина, на звук от определена интезивност, на промени в температурата. Страхът у малките е следствие от сигналите за тревога, които издават родителите или други животни.

Относително по-бързите промени в условията на живот - положителни или отрицателни, предават на емоциите ново качество. Те стават по-интензивни, енергийно наситени, по-изразни и по-кратки. Динамичното проявяване на емоциите с висока степен на напрегнатост ги характеризира като чувства. По-лесно е те да бъдат разпознати и по съдържание. Затова помага изразеността и диференцираността на емоционалните преживявания. Нежните си чуства при общуване, птиците предават като леко спускат клепачите си. Чувствата на привързаност към новородените мотивират животните-майки да пренасят при опасност малките си на защитени места Животните преживяват чувство на мъка. Куче трябвало да бъде отделено от стопанката му при пристигането им в друга страна и поставено за известно време под карантина. Това било стресова ситуация и за двете персони.

За да намали мъката на своя любимец, жената си сьбула обувката и я поставила в клетката. Тя знаела, че предметът, който има специфична миризма на стопанката, ще намали мъката на кучето. От съществено значение за доброто развитие на животните е чувството за благополучие. Пиленцето се чувства безопасно, когато е под крилото на майката. По същия начин постъпват и малките на бозайниците (на носорога, на маймуната и др) Чувството за благополучие кара животните да бъдат заедно при нощуване, при търсене на храна, при отбрана. Нслучайно лястовичките и др. птици построяват близо едно до друго гнездата си. Слоновете, които са израстнали в по-голямо стадо, са по-уверени, по-смели, за разлика от отгледаните в малки групи. Последните са по-страхливи, с по-изразено чувство на несигурност. Присъщи на животните са чувствата за радост и дружелюбност.

Вълчетата радостно посрещат завърналия се от лов баща. Те размахват опшки, ближат устните му. Това предизвиква спазъм у вълка и той повръща част от храната, която вълчетата лакомо изяждат. Макар, че често са преследвани и унищожавани от чевека, те изпитва дружелюбни чувства към него.Поддържат давещия се над водата за да поема въздух. Привързват се към хората, играят с тях ръкуват се в знак на обич, на приятелски чувства. На животните не е чуждо чувството за справедливост. Те нападат и отмъщават на тези, които по някакъв начин са ги засегнали и дълго чакат, за да им се отдаде тази възможност. Възмутено се удивляват при противоречие между очакваното и постигнатото. На маймуна няколко пъти показвали банан и морков (по-малко съблазнителен), които след това закривали. После пускали маймуната и тя незабавно се отправяла към привликателното лакомство - банана. Оставала обаче учудена и възмутена, когато под съда, където видяла, че скриват банана, намерила моркова.

Учени провели следния експеримент в потвърждение на това, че приматите имат чувство за спреведливост. На две женски кафяви маймуни бил даден по един жетон. После експериментаторът подал ръка с дланта нагоре - знак за искане обратно на жетона, като в замяна давал на животните по парче от краставица. Те с готовност извършили размяната. По-нататьк тактиката била променена. На едната маймуна срещу жетона изследователят дал грозде, а на другата предложил отново краставица. Тя реагирала на несправедливостта, като се отказала от предложението за размяна. Протестът й станал още по-изразен, когато първата маймуна започнала да получава просто така грозде без да й се взима жетона, а на нея продължавало да й се подава краставица срещу искане за размяна. Обидена, маймуната изхвърлила жетона извън клетката.

Несправедливостта я привела в афектно състояние. Обстоятелствата в околната среда пораждат афектност у животните, която се проявява в агресивност на поведението. Или у обитателите на природата можем да срещнем богатство от чувства, които винаги имат и външна изразеност Що се отнася до агресивността, тя е само вътрешно видова. Животните се бият за защита на своята територия, при съперничество, при голямо приближаване помежду им. Агресивността зависи още от вътрешните състояния на животните, от техния опит. Изолирано отглежданите животни или при депресивни условия (глад, жажда, ограничаване на движенията) израстват агресивни. Трябва да се отбележи, че собствеността върху храната при животните не е драматична. Животът ги е научил да остават гладни и затова посрещат по-спокойно, когато някои им вземе храната.

Изолирано отгледаната агресивна птица, когато се види в огледало изпада в афектно състояние - крещи и напада. Обратно, птицата отгледана в група, виждайки се в огледало има чувството, че среща "свой" и това я успокоява. Малки маймуни резуси отгледани до шест месеца или до една година в пълна изолация, при освобождаването изпитват силен страх и той ги подтиква към бягство от непознати обекти или към настръхналост и нападателно ст. Кучета, израстнали при много обеднена сетивна информация, впоследствие трудно могат да бъдат научени да избягват дразнители, които им причиняват болка. Те са по-неспокойни и по-напрегнати. Животните, които използват за храна други видове, не трябва да се оценяват като агресивни. Те не проявяват афект, ненавист, ярост. Просто осъщестяват активност за задоволяване на основните си жизнени потребности.

Същевременно извършват и полезно дело като помагат чрез унищожаване на болните и неразвити животни за благополучното запазване на съответните видове. Допринасят и за премахване на пренаселеността, която влияе неблагоприятно върху развитието на животните. Интересен феномен е стълкновението между чувството за нападение, за агресивност и за отстъпление, за страх у животните. Конфликтите обикновено са между два индивида. Само мравките жътварки водят войни на групи за отнемане на складираните житни зърна от други мравки, които ги избиват. Този вид мравки са по места, където храната невинаги е достатъчна. Женските животни се бият безпощадно докато унищожат противника само за защита на малките и за запазване на партньора. Мъжките се бият, за да запазят общественото си положение и за да докажат силата си.

У животните поначало силно са проявени емоционалните задръжки. Нападащите най-често се стремят да изплашат противника. Те ръмжат, показват зъбите си, в очите им проблясват предупреждения, повдигат раменете, настръхва козината им. Така създават впечатление, че са големи и страшни. Изменят и гласа си. При гняв той става по-нисък. В действителност те умеят да се овладяват. При това колкото са по-остри техните човки, зъби, нокти, толкова са по-изразени задръжките. Важното е чрез излъчване на гърдите, присвиване на ушите и устните, птиците чрез размахване на крилата и настръхване на перушината да прогонят натрапника. Когато се стигне до вътрешновидови двубои, те са подчинени на строго спазвани правила. Те регулират и неутрализират афектните състояния.

Животните никога не нападат незащитения хълбок или корема. Жирафите не налитат с предните си копита на себеподобни, ударите от които биха били фатални за противника, а се мушкат, по-скоро ритуално, с късите си тъпи рога. В двубоите си змиите не използват смъртоносната си отрова. Кокошките кълват гребена на себеподобни, в областта на ушите, но никога в очите. При стълковение е достатъчно едно от животните да даде и най-малък израз на подчинение, за да преустанови веднага другото своето нападение. Вълкът, който отстъпва, показва незащитеното си гърло, което противникът може веднага да пригризе. Задържните процеси обаче мигновено се включват и нападението се прекратява. Помирителна тактика е държанието на женските като малки, които молят за храна.

Подобна тактика, както и даването на подаръци, успокояват и най-агресивните мъжки. Успокояващо при маймуните действат взаимният допир и подаването на ръка. Емоциите изпълняват регулиращи функции във вътрешно-груповите взаимоотношения. Групите са няколко вида: анонимни - всеки индивид може да се присъедини към група или да се отдели от нея и да отиде в друга (при плуване например на рибните пасажи); затворени анонимни съюзи - между семейства от определен род, членовете на които не се познават (например плъхове от няколко популации) и индивидуални съюзи - стада, глутници, участниците в които много добре се познават.