Автор: Кристоф Бурсейе

Още от раждането всичко се обърква и заплита. Сандра Бъртън от американското списание Time, която се опитва през 1973 г да проследи първите стъпки на вечно изплъзващия се писател, признава безсилието си: „ Според собствените му думи, Кастанеда не е истинското му име. Роден е поне така твърди, в известно, но остнало анонимно семейство, в Сан Паулу, Бразилия, в коледния ден на 1935 г.” Отговаряйки на въпросите на журналистката, Кастанеда се показва разговорчив. Говори за майка си – починала, когато е бил на 7 години. Проявява склонност към подробностите и забавните истории: бил е отгледан от баща си, професор по литература. Макар и от бразилски произход, той започнал училище в Буенос Айрес, а после продължил образованието си в САЩ. Твърди, че е учил изобразително изкуство в Милано. Разказът е строен и поучителен.

Той всъщност е пълна измислица... В предговора към второто френско издание на основната книга на Кастанеда Учението на дон Хуан Ив Бюен изгражда през 1985 друг сценарий. Тук антропологът е представен като италиански гражданин, който заминава съвсем млад за Южна Америка. И бил изнесъл отвъд Атлантика философския поглед на старата Европа: „Роден в един от културните центрове на стара Европа, той се докосва до чудатите и космополитни култури на две от големите южноамерикански държави...” , разсъждава Ив Бюен. Също като Сандра Бъртън и той споменава Бразилия и Аржентина, но ги посочва като земи приемнички. Тази нова теория е също толкова невярна, колкото и предишната. Две различни свидетелства за един единствен живот. Съществуват и други също толкова произволни версии. Могат да се изброят поне 15. Кастанеда не престава да разкрасява, да измисля, да заблуждава.

Постоянно се сблъскваме с променящия се разказ за един измислен живот. Истината и лъжата постоянно се преплитат, за да скрият по – добре следите. И така налага се всичко да бъде преразгледано. Карлос Кастанеда не произхожда нито от старата Европа, нито от Бразилия. Той не е роден през 1935, а през 1926 г. Появил се е на бял свят в град Кахамарка, Перу. Древно селище и паметно място, Кахамарка се намира на 856 км северно от Лима. Този легендарен град, кацнал на 2719 метра височина, е основан преди около 3000 години. През 1450 г Кахамарка е завладян от Капак Юпанки, в резултат, на което става част от Империята на Инките. На 29 август 1533 обаче войниците на конкистадора Писаро пленили императора Атауалпа. Според легендата екзекуцията на Атауалпа съвпада със слънчево затъмнение.

Легендарно и митично място, Кахамарка е също любимо свърталище на курандеросите. Чародейци, лечители, церители – намествачи, курандеросите по свой начин предават знанията, които са наследили от древните времена. Кахамарка е Меката на тази непризната, но изключително популярна в Латинска Америка медицина. Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда се появява в тази особена среда на 25 декември 1926г. В Кахамарка разказите за подвизите по време на Империята на Инките са обгърнати в тайнственост. Как да не се запечата в ума историята за онова магическо затъмнение, което съвпадало с рухването на цяла цивилизация? Можем ли да твърдим, че детето е израстнало при климат изпълнен със суеверия и известна носталгия към миналото?

Нямаме основания за това, тъй като семейството на Карлос е образовано и интелигентно. Баща му със сигурност е университетски преподавател. Той се казва Сесар Арана Бурунгарая и също така е собственик на бижутериен магазин в центъра на Кахамарка. Сесар взема диплома по изобразителни изкуства от университета в Сан Маркос, един от най – престижните в Латинска Америка. Дълго време живее в Лима като „волна птица” сред художници и бикоборци. В Кахамарка той не се задоволява само да продава бижута, проявява сръчност и е прекрасен майстор – занаятчия. Създава свои собствени накити. Продължава да се интересува от изкуство и литература, увлича се по философията, чете Кант и Спиноза.

Малкия Карлос е много привързан към майка си, Сусана Кастанеда Новоа. Наред с всички други измислици, той ще твърди че тя е умряла, когато е бил на 6 години. От това твърдение ще се родят сърцераздирателни разкази. В Една отделна реалност той ще разкаже за мъките на сирака: „....Бях на 8 години. Вече 2 години бяха изминали, откакто майка ми си беше отишла от този свят и аз преживявах най – ужасното време в своя живот, предоставен на грижите на лелите си по майчина линия, които се бяха нагърбили с ролите на майки-заместнички и ме гледаха всяка на свой ред по два месеца. Двете имаха многобройни семейства и въпреки цялото им внимание и закрила, трябваше да се оправям с 22 братовчеди....

Имах чувството, че съм заобиколен от врагове и през отвратителните години, които последваха, се наложи да водя отчаяна и мръсна война.” В действителност майка му е жива и здрава. Тя умира много по – късно, когато Карлос е на двайсет и две години. Защо измисля тази ранна майчина смърт и в какво упреква баща си, чиито слабости и отсъствия непрестава да порицава във всички сценарии? Нека отгърнем Активната страна на безкрайността. И тук той не пропуска да спомене за това ужасно детство: ....”Един любим мой чичо бе скандализиран, когато узна, че никога не съм получавал подарък за Коледа или за рождения си ден....Той постоянно ми повтаряше, че трябва да простя на тези, които ми бяха причинили болка.”

Тук Кастанеда не лъже изцяло, когато човек е роден на 25 декември, често му се налага да избира между Коледа и рождения си ден. Той обаче изрежда въображаем низ от страдания. Това единствено дете е било изоставено, прехвърляно от къща на къща. Той изгражда мита за „ бездомното хлапе”, предоставено само на себе си, което не престава да трупа значими срещи. Късното произведение Активната страна на безкрайността публикувано през деветдесетте години изобилства с всевъзможни невероятни истории. В него Кастанеда твърди, че дядо му е имал билярдна маса и той нерядко се упражнявал на нея. Детето става истински майстор.

На 9 години е забелязано от безскрупулен индивид, който решава да натрупа състояние благодарение на „чудото”, като го кара да работи нощем по баровете. Малкия Карлос се оставя да бъде експлоатиран в продължение на месеци, докато най – накрая дядо му реагира макар и със закъснение. Често образът на славния дядо замества този на отсъстващия баща. Карлос не престава да се хвали с дядо си, когото нарича „мъжа в моя живот”. Той разточително описва и баба си. И дядото и бабата са по майчина линия. Затова пък бащата и майката са отсъстващи, без видима роля. Да погледнем сега каква е действителността? Имената имат своята история. Бурунгарая е от баски произход, докато Новоа е от португалски.

Колкото до Кастанеда и Арана , тук става дума за испански имена. Дядото на Карлос е италиански емигрант, риж и нисак на ръст. Този богат фермер приема ролята на патриарх. В семейството на Карлос няма нищо традиционно. Дядо му е ексцентричен патриарх, докато баща му е славен представител на бохемата, обърнал гръб на финансовите успехи. Въпреки всичко детството на Кастанеда е относително нормално. Той е тъмнокосо и набито момче, което страда от ниския си ръст. Постъпва в държавното училище номер 91 през 1932 г. През първите години Карлос се удивлява от бижутата на баща си.

Та нима не е нормално за едно дете да се възхищава от баща си? Той прекарва часове наред в семейния магазин. Учи се да моделира златото, среброто и медтта. Много скоро започва да прави бижута и проявява артистичните си дарби. Възпитан е в католическата релия. Всяка неделя помага при отслужването на литургията. Семейство Арана е образовано, несъмнено бихме могли да го представим като дребнобуржоазно. Когато Карлос или братовчедката му Лусия се разболеят, те отиват на лекар, а не при курандерото. По – късно Карлос ще споменава понякога Лусия, представяйки я за своя сестра. Той обаче си остава единствено дете.