Възможно е през този период писателят да е подсилил структурата на тайното общество, което го заобикаля и пази. На 21 септември 1981г той дава пълномощно на Реджайн Тал, която отсега нататък може законно да го представлява. Преплитат ли се духовното и земното? В очите на младите момичета, които го заобикалят и обичат, Кастанеда често изглежда като баща и съветник. Пати Партин, наречена още Нъри Алегзандър, е негова любимка. Той следи за учението й и я насърчава да запише икономика в УКЛА. Катлин Поулман, наречена още Каръл Тигс, взема свидетелство за правоспособност по акупунктура. Ученичките на нагуала не се задоволяват с приемането на псевдоними или с промяната на самоличността.

Те трябва също да прекъснат всички мостове, да забравят за семейство и приятели: „ We dont need freeeeends” („Не се нуждаем от приятели&rdquo, повтаря Карлос, като набляга на провлачеността на английската дума, означаваща приятели. Реджайн Тал, наречена още Флоринда Донър, се налага като главатар на групата. Тази дребна руса жена, чийто тотем е жабата, от 1970 г учи антропология в УКЛА. Тя публикува през 1982 произведение, което привлича вниманието: „Сабоно: посещение в един далечен магически свят, скрит в сърцето на южноамериканската джунгла”. В много отношения този „научен” доклад подражава на Кастанедовия стил.

Флоринда до такава степен се е смесила с индианците, че започнали да я приемат за шаманка. През 1983 г обаче Ребека Би Де Холмс заявява в нашумяла статия в списание American Antropologist, че съществуват смущаващи прилики между произведението на Флоринда Донър и книгата на Еторе Биока: „ Йоноама – разказ за едно бяло момиче, отвлечено от индианците на Амазонка”, която разказва историята на Елена Валера, млада жена, отвлечена от венецуелските индианци. И така написаното от Флоринда Донър се оказва също толково спорно, колкото и творбите на Кастанеда. Ученичката върви по стъпките на учителя. През целия си последващ живот младата жена ще говори лъжи и ще скрие автобиографията си под куп измислици.

Карлос остава близък с Ейми Уолас. Спомняме си че той се запознава с дъщерята на Ървинг Уолас през лятото на 1973г. Оттогава никога не е прекъсвал връзката с нея. Редовно й се обажда и пише, интересува се как е, разказва й за своя живот. През 1983г тя получава странно телефонно обаждане. На отсрещния край на линията е Карлос. Той изглежда напълно отчаян. Ла Горда току – що е починала и той оплаква мъртвата в изблици на невероятна искреност. Ейми Уолас няма никакво основание да се съмнява в съществуването на Ла Горда. Тя е трогната. Значи този мъж е способен на страдение и е уязвим? Тази мъка не може да не ни заинтересува.

Нима Карлос е до такава степен убеден в истинността на своите герои, че чак ги оплаква, когато ги е убил на книга? По отношение на Ейми Уолас Кастанеда проявява очарователна черта на характера. От деня в който я е срещнал, когато тя е била 17 годишна, той знае, че му е предопределена. Отогава проявява невероятна настойчивост. „Сливането” в края на краищата ще стане чак през деветдесетте години. През 1984г. Кастанеда е потърсен от Федерико Фелини. Режисьорът мечтае да пренесе на екрана Учението на дон Хуан. Той се свъързва с Александро Йодоровски и го кани да напише сценария. Фелини се сблъсква обаче с големи трудности. Той не успява дори да установи връзка с Карлос Кастанеда. Заминава за Лос Анджелес и напразно се опитва да си уреди среща. Нагуалът остава недостъпен. Срещата не се осъществява. Карлос не за пръв път е ухажван от филмовите среди. Оливър Стоун например дава на филмовата си къща името „Ixtlan Films”.