Жената, която никога не плаче.......пред  другите.  Защо ли го правят жените? С цел. Сълзите са манипулация от както свят светува. Какво ли е да си жена, която плаче винаги сама? Твърдост и характер? Не, по-скоро честност и чест, достойнство и гордост. Със сълзи се постига всичко,....но чрез друг и все пак си получаваме желаното.  Без сълзи, постигаш сама. Толкова за сълзите, които постигат и за тези, които са скрити.

Жената, която плачеше пред всички

Плачеше за болестта на любимия си, а после плачеше за неговата смърт. Жената, която плачеше за детето си или за неговата липса. Жената, която плачеше, когато смъртта започна да посещава дома и твърде често.

Жената, която плачеше виждайки бавната смърт на Природата, унищожавана потоянно от човека. Сякаш някой режеше собствената и утроба и тя плачеше пред всички.

Жената, която плачеше, когато роди първата си рожба, а после продължи да го прави и за следващите. Плачеше дори когато се раждаха чуждите рожби. Жената, която плачеше за всяка победа, за която воюваше и печелеше любимия и. Жената, която не плачеше никога, когато той губеше.

Защо плачат жените?

Някои, тоест повечето го правят, защото е средство за манипулация от както свят светува. Техните сълзи са празни, в тях няма живот, няма нито радост, нито болка. Това са мъртви сълзи идващи от бездушни жени.

Има и живи сълзи, те са жива вода. Една какпка такава сълза може да съживява, да лекува, да обновява и възражда. Това са сълзи – диаманти, дори по-скъпи.  За жените с такива сълзи, казват „мъжки момичета”, „труден характер”, „силни жени”. Не са нито едно от тези неща, но го носят в себе си. 

В нашата нация е имало много такива жени, но....в миналото  и съвсем малко „гейши”/онези с мъртвите сълзи, които плачат, за да получат/. Чели ли  сте за клането в Батак? Турците са разпаряли корема на майката, с ятагана, с което са убивали, както нея, така и нероденото и дете. 

Останалите майки, бременни с рожбите си са виждали това, но не са сменяли вярата си. И тук не е въпрос до вяра само, а до сила и упоритост, воля и безстрашие. 

Тези жени не са плакали, за да получат, те са плакали, за да дадат....

А за какво плачете вие? За онзи парфюм, който не получавате сега, на момента? За новото кожено палто? За онази прекрасна кола? И прочее...

Това са мъртвите сълзи, в тях няма живот, те не носят живот. Те извират от мъртъв извор, в който тече мъртва вода.

Юлияна Шапкарова