Разходка из филма Идиокрация...

В началото на 21-ви век...човешката еволюция се намира в преломен момент. Естественият отбор, процесът, при който най-силните, най-умните...най-бързите се размножават с по-голям успех от останалите..процесът, който някога толерирал изявата на най-добрите белези на човека...сега започнал да подкрепя други белези.

Повечето фантасти предричали по-цивилизовано и по-интелигентно бъдеще. Но с времето нещата изглежда поели в противоположна посока. Масово оглупяване. Как се е стигнало до това? Еволюцията не толерира непременно интелигентността. Без естествени врагове, оказващи натиск върху стадото, тя започнала да толерира тези, които се размножават най-бързо, а интелигентните превърнала в изчезващ вид....

Годините минаваха, докато Джо и Рита спяха безсъзнателно. А човечеството оглупя до застрашителни размери. Някои таяха надежди, че генното инженерство ще поправи тази насока в еволюцията.

Но за зла участ най-големите умове и ресурси бяха впрегнати в борбата с косопада и удължаването на ерекцията. Междувременно населението нарасна, докато интелигентността продължаваше да пада, а човечеството стана неспособно да решава най-основните си проблеми.

Като тези с боклука, който се трупаше неконтролирано от столетия. А това доведе до Великата лавина от боклук през 2505 г., която активира процеси, променили света завинаги.

Задръж.

- По Канал на "Насилие" следва нов епизод на "Ох, топките ми! Яко.

Без да осъзнава коя година е, Джо се скиташе по улиците, с надежда да открие помощ. Но английският език се беше изродил в смесица от планинско-долинно селски и жаргон от гетата, примесен със сумтене. Джо успяваше да ги разбира, но когато той говореше с обичайния си глас, на тях им звучеше надуто и педерастки...

Джо се събуди в свят, изпаднал в криза. Икономиката беше силно занемарена. Огромна прашна буря беше унищожила запасите от храна. А на челно място в бокс-офиса беше филм, наречен "Задник". И беше само това цели 90 минути. Спечелил беше осем Оскара, включително и за сценарий....

Здрасти, участвах в експеримент на армията и не се чувствам добре.  Мисля, че е от наркотиците, които ми вкараха.  Имам халюцинации.  Главата ми ще се пръсне. Всички стави ме болят и.. Това болница ли е, или...  Всъщност, дори не знам къде се намирам.

- Моля, идете до диагностичния център вляво  и бъдете здрав.

- Благодаря.

-  Благодаря

 "Браундо - палачът на жаждата" "Има електролити"

-  Простете, това нещо като Гейторейд ли е? Просто търсех обикновена вода.

- Вода ли?

-  Да.

- Като в кенефа ли? Че за какво?

- Ами да я пия.

- Имате хепатит. Д-р Лексус ще бъде тук след малко.Някаква шантава грешка.

-  Ей, как върви?

- Става. Е, не е кой знае какво.  Не знам какво ми става, обаче виждам разни неща.  Мисля, че е заради наркотиците, които ми инжектираха военните.  Но ако ме постегнете достатъчно, че да се върна до базата...

-  Точно. Да наритваш задници.

- Не искам да ти звуча като загубеняк, ама на диаграмата пише, че си прецакан.  Говориш като педал и нещата ти са скапани. Мога да направя само... само... Абе сещаш се... Като...

-  Не, наистина.

- Не се шашкай, бате. Има толкова скапаняци, които си живеят прецакания живот. Първата ми жена беше слабоумна, а сега е пилот.  

- Трябва да станете за малко сериозен. Нуждая се от помощ.

- Нали за тия шибани неща си приказваме. И това ще ти струва... ето толкова долари. И ако мръднеш насам и си сложиш татуировката пред тая тъпотия. Странна работа. Тук има същата грешка, както в списанието. Що за странна работа... - Къде ти е татуировката? Защо нямаш такова?  Боже.  Къде ти е татуировката? - Божичко! Що ми идваш като нямаш татуировка?

- Да не си несканируем? Ти си несканируем. Несканируем!

- Не, не, ти не разбираш! Трябва да говоря с някой от армията! Чакайте малко. Всички са мъртви. Всички, които познавах, са мъртви.

- О, боже!

- Спри! Успокой се! - Успокой се!

-  Как се е случило?