Предлагам Ви малка час от филма V като Вендета. Тези, които са го гледали, вероятно ще решат да го изгледат още веднъж. Тези, които не са може би ще го потърсят.  Лично за мен този филм е част от специалната ми колекция от значими филми! Не повече от 10, което показва колко много боклук произвежда филмовата индустрия и колко малко качество и действителност.

....."Често помним идеята, но не и автора й. Той е обречен... Могат да го хванат. Може да бъде убит и забравен, но 400 години по-късно идеята му все още би могла да промени света. Виждала съм силата на идеите. Виждала съм как хората убиват в името на идеите си. Виждала съм как хора умират, защитавайки идеите си. Идеята не може да бъде убита. Не може да бъде докосната или окована. Идеите не кървят и не изпитват болка. Идеите не обичат. Не ми липсва идеята. Липсва ми онзи мъж. Един мъж ме накара да запомня 5-ти ноември. Мъж, когото никога няма да забравя !!!

- Татко, какво става с телевизора?

- Добър вечер, Лондон. искам да се извиня за неудобството. Знам, че много от вас обичат ежедневието си, чувстват се сигурни, обичат някой да се грижи за тях. Нормално. Днес обаче е ден на възспоменание. Обикновено възспоменаваме нечия смърт или някоя кървава битка. Събираме се и празнуваме. Реших, че бихме могли да отбележим днешния 5-ти ноември, ден, който малко хора помнят, като за момент излезем от ежедневието си, седнем някъде и си поговорим. Разбира се има хора, които не искат да говорим.

Нека помисля. - В момента подслушват телефоните ви и ако кажете нещо неприемливо ще ви арестуват. Защо? Защото за разлика от човешката преходност думите са способни да възвръщат силата си. Думите носят значение и тези, които ги слушат са способни да прозрат истината. Истината е, че има нещо нередно в тази страна. Нали? Жестокостта и несправедливостта водят до безразличие и депресия. Дори човек да допусне неприемлива мисъл в главата си и да иска да я изкаже на глас не би могъл, защото знае, че системата го наблюдава. Това прави свободата химера.

- Защо се случи всичко това? Кой е виновен? Разбира се, някои са по-виновни от други. Не може всички да са виновни. Ако човек би искал да види кой е виновен за всичко това просто трябва да погледне в огледалото. Знам защо го направихте. Страхувахте се. Кой не би се страхувал?! Войни, терор, болести. Имаше много причини, които използвахте, за да оборите съвестта си. Страхът максимално се възползва от вас. Доверихте се на съветник Адам Сътлар. Той ви обеща ред и мир. В замяна той поиска единствено безмълвното ви подчинение.

- Вчера сложих край на мълчанието. Унищожих старата съдебна сграда, за да напомня на тази страна това, което тя забрави. Преди 400 години един велик гражданин се опита да запечата 5- ти ноември завинаги в паметта ни. Той се опита да напомни на света, че честността, справедливостта и свободата са повече от думи. Те са перспективи. Ако не виждате престъпленията на това правителство ще ви позволя да пренебрегнете 5-ти ноември. Но! Ако виждате това, което аз виждам, ако чувствате това, което аз чувствам, и ако искате това, което аз искам, ви подканям да се присъедините към мен. Една година след днешния ден аз ще се върна и заедно ще отбележим 5- ти ноември по начин, който никога няма да бъде забравен....

- Защо го правиш?

- Защото той беше прав.

 - За кое?

- Тази държава има нужда от повече от една сграда. Има нужда от надежда. Обичаш ли музика, г-н Финч?

 - Каква музика?

 - Тази. Неговата музика.

 - Кой беше той?

 - Едмонд Дантес. Той е баща ми и майка ми. Брат ми... Беше мой приятел. Той беше като теб. И като мен. Той беше като всички нас. Никой никога няма да забрави тази нощ и значението й за тази страна. А аз никога няма да забравя мъжа и това, което той означава за мен."