Автор: Орлин Баев

Писах коментар на една статия от този сайт: за едно коте без долна устна и стрела от арбалет, висяща от него с дни и подминавано от "Разумните човеци". Но накрая спасено - хепи енд . Коментарът обаче не се публикува, не знам защо. Затова го слагам тук. Може защото е по-дълъг... Но това е много малка част от това, което може да се каже за насилието, за източника му и за един по-различен свят, за който може не самно да се мечтае, но в който да се живее. Свят на човещина и осъзнато сърдечно присъствие на тази земя...! "Животът е живот, а смъртта е част от него...

Но дали родителите на подобни дечица арбалетчици заслужават въобще да бъдат наречени хора? Аз не бих ги определил като такива! От къде идва това все по-разстящо насилие наоколо ни, защо става все по-откровено садистично и античовечно? Какви потребности задоволява в садистите, които го вършат? Дълга тема... Чувал съм много пъти как някой казва: По-мъчно ми е да видя животно как страда отколкото човек! - преди се чудех как така?

Животните в интерес на голата истина са далеч по-хармонични и свързани с Природата същества. Природата земна и природата на живота! като сравни човек естественото поведение на животните - хищници и човешката садистична болна жестокост, изразът Постъпва като звяр! всъщност се отнася до човека и няма нищо общо с животните! Човешката жестокост е недостижима за кое да е животинче.

Тя винаги е израз или на психопатия - социална, нарцистична, параноична или на дълбока комплексираност. Дълбока неувереност, невъзможност за нормален израз на здравата първична естествена агресия. Здравата агресия се проявява в здрава амбиция, общуване и социализация, творчески устрем и решаване на задачи. Агресия, която обаче се трупа се превръща в болна, вторична агресия: садизъм! Разбира се, детенцата простреляли котето с арбалета си играчка са пример не за болна агресия, а за психопатията на възпитаващите ги родители, станала тяхна собствена.

Агресия е имало винаги на този свят. Тя е нещо нормално. В човешкото стадо обаче тя често е извратено болна. В съвременното общество садизмът, насилието и съзнателното убийство буквално се издига в култ. Малко са филмите, в ролят ана добрия герой на които не играе таен агент, специално обучен убиец, спокойно терминиращ жертвите си. Убиващ с лекотата на натискане на бутон в електронна игра. Електронните игрички на военна или комбат тематика са хиляди. детето от най-ранна възраст е буквално сугестирано: натисни спусъка и убий.

За мозъка разлика между виртуалното и актуално действие няма! Възможно е да бъда обвинен в мекушавост, но всеки път когато чуя писъка на умиращо от глад коте някъде и сърцето ми се къса. Разкъсва се от всяко поредно насилие, разказвано по новините. Не само военните, но тези градските, дискотечните и улични вендети. Наречи го мекушавост ако искаш. Но може и да е просто съзнание за все по-нарастващото подивяване на това човечество. Подивяване и оскотяване успоредно с техническото развитие. Оказва се, че последното няма нищо общо с моралното и душевното! Нищо!

Да, боли ме да прочета за едно такова коте. Боли ме и от спомена на онова коте, което бях видял като третокласник на един стадион във Варна - драно и изгорено живо, изтезавано съзнателно и систематично, бавно и студено жестоко с цел изцеждане на максимална болка и ужас от невинните му избодени очички. Съществата, които вършат това, са категоризирани като хора. Аз не бих ги нарекъл дори чудовища, защото е слаба дума. Боли ме ужасно и при спомена за онова коте, в казармата един стар войник бавно уби начупвайки го пред нас младите войници - за назидание и демонстриране на силата и мъжествеността си.

Боли ме за всяка болка на този свят - не за естествената болест и смърт, а за човешката психопатична жестокост! Да, боли ме. Защото имам сърце, живо сърце! Това е само много малка част от това, което ми напира да кажа... Разбира се, нещата са по-оптимистични, отколкото понякога си мислим! Картината на сегашното развитие на човечеството вероятно поставена в една по-голяма картина на цялостното му бъдеще развитие е много по-хармонична! Така казват мъдрите!"