Президент на Евро Пасифик Капитал, той е познат на всички, гледали финансови доклади през последната година. Известен с това, че бе най-гласовитият икономист, който предвиди кризата. Възпитаник на австрийската икономическа школа. Погледнах заглавието на речта си преди около 30 секунди, точно преди да вляза през вратата. Очевидно ще говоря за това защо хората не предусетиха идването на кризата и не трябваше ли да знаят за наближаването й. Има ли някой, който е изненадан от икономическия срив? Има ли някой, който смята, че е дошъл краят на кризата? Вдигнете ръка ако смятате, че е приключила. А някой вярва ли, че държавните решения ще помогнат? Има ли такъв?

Един. Добре. В такъв случай няма причина да говоря тук. Не смятам, че ще кажа нещо, което не знаете. Но ако ми разрешите, мога да споделя свои мисли с вас по този въпрос. Не знам защо толкова малко хора разбират какво става. Предполагам, че когато живееш вътре в балон, от твоето място е трудно да видиш какво се случва в действителност. Но аз преживях две такива ситуации като брокер. Преживях балона NASDAQ.

По онова време за мен беше ясно както става през 1997, 1998 и 1999 година. Беше очевидно, че рекламираните компании не струваха толкова, колкото хората плащаха. Но изглежда никой не разбираше това тогава. Всички живееха в нова ера, а интернет беше завладял въображението им. Аз лично не правех разлика между интернет, каталог и телефон. Хората казваха, че ще пазаруват всичко по интернет. Защо? Защо хората просто не пазаруват по телефона?

Или защо не купуват всичко по каталога Spiegel? На пръв поглед няма никаква разлика. Знаех, че в резултат на оценките, които даваха много от тези компании ще се появи нова компания. Примерно "Брави на врати".com или нещо подобно. И тогава казах:"За Бога, дори ако продадат всички брави на света, пак няма да достигнат цифрите, които целят." И разбира се, не печелиха нищо от такива продажби. Цялата идея на електронната търговия беше неадекватна. Твърдеше се, че е по-ефективно да се използват пощите, отколкото хората да се движат и пазаруват физически. Това не можеше да се случи.

Някои стоки позволяват да бъдат продавани онлайн. Повечето обаче са неподходящи. Въпреки това, всички се "листваха" на борсата. Хората ставаха богати не от това, че бизнесът им беше успешен. Забогатяваха, защото наивници купуваха техните акции. Мъжът, който създаде сайтa за продажба на електронни играчки eToys, живееше в моя блок в центъра на Лос Анджелис. Аз основах компанията си Euro Pacific Capital по същото време. Той правеше много повече пари от мен, но нямаше печалба. Никога не направи печалба. Правеше много пари, защото намери хора, които да повярват в идеята му.

По едно време eToys струваше повече от компанията Toys"R"Us. Помня времето, началото ми с Euro Pacific Capital, когато се стараех да намеря клиенти. Исках да накарам хората да закупят чуждестранни акции. И една от страните, в които работех, беше Нова Зенландия. Опитвах се да убедя собствениците на акции в Yahoo например защо трябва да ги продадат и да закупят в Нова Зенландия. Изтъквах, че стойността на Yahoo е два пъти повече от цялата Нова Зенландия: всяка акция, цялата недвижимасобственост.

Питах ги: "Какво бихте предпочели да притежавате, цялата страна?" Дивидентите от Новозенладската фондова борса надхвърляха милиард долара годишно. Такива бяха дивидентите. Въпреки това Yahoo търгуваше с двойно повече от стойността на цялата фондова борса. Питах ги: "Какво бихте предпочели? Тази новопоявила се преди две години компания, или цяла една страна?" "Плюс всичките дивиденти." Не, те искаха Yahoo. Всичко това беше безсмислено, но никой не го забелязваше. Разбира се, след като се спука балонът с интернет, всички признаха колко налудничаво било. Политиците бяха готови да хвърлят хора в затвора и хулеха Уолстрийт.

Това не продължи дълго. След една-две година се прехвърлихме от този балон към балона на недвижимите имоти. И нито един човек не можа да забележи приликите. Наскоро някой сглоби още един видеозапис на Питър Шиф. Казваше се "Питър Шиф беше прав". Поставиха го в YouTube и знам, че милион и триста хиляди души са го гледали. Някой друг обаче създаде версия на CNBC наскоро, гледах я. Има един специален кадър с мен и Марк Хейнс. Аз му говоря за този неизбежен срив, икономиката и пазара на недвижимите имоти. А Марк просто ми казва:"Питър, балоните се случват веднъж в живота, а ние току-що преживяхме един."

Попита ме:"Да не очакваш да ти повярвам, че ще има още един в рамките на десет години?" Беше скептичен, че може да се появи балон, подобен на балона с фондовата борса. Но разбира се, те бяха свързани. Като че ли това беше същия балон, защото не успяхме да се отърсим от спукването на балона NASDAQ. Ние просто заменихме един балон с друг, по-голям, и отложихме последствията, произтичащи от дисбаланса. Щетите са толкова големи и проблемите са толкова много в момента, че не е възможно да бъдат преодолени.

Ще трябва да приемем ситуацията такава, каквато е сега. А какво се случи всъщност, защо се появи балонът на фондовата борса? Появи се, защото Федералния Резерв беше прекалено мек през 90-те години. Лихвените стойности бяха твърде ниски, създадохме твърде много пари и това захрани инвестициите на борсата. Направихме много несполучливи инвестиции. Създадохме компании, които не трябваше да съществуват. Бяха основани не защото генерират печалба, а за да бъдат листвани публично, защото инвеститорите искаха тези акции. Нямаше значение, че не можеха да правят пари.

Какво правеха? Ангажираха площ, работна ръка и капитал. Присвоиха факторите за производство и ги съчетаха по начин, който разрушистойността им. Но това нямаше значение, защото тези компании получиха финансиране. Федералния резерв им предостави лесно финансиране и те процъфтяха. Успяваха въпреки факта, че губеха пари. Тогава се говореше, че губят пари при всяка продажба, но ще се компенсират чрез количество. Докато можеха да привличат средства. Работейки в Euro Pacific Capital, наблюдавах сделки и хора ми пращаха проспекти за нови компании, които искаха да основат.

Спомням си, че получих един проспект от малка интернет компания. Не знам дали това беше браузър, услуга по интернет или доставчик. Не си спомням дори какво правеха. Беше малко начинание. Имаха свой проект и търсеха начин да привлекат средства. Опитваха се да съберат, доколкото си спомням, пет или десет милиона долара. Все още не бяха публични. Продаваха малка част от компанията си, която оценяваха на петдесет милиона долара. Тези момчета бяха на по двайсет и няколко години. Вероятно основали компанията преди по-малко от година.

Спомням си, че им казах:"Как бихте могли да знаете, че бизнесът ви струва петдесет милиона долара?" Казах им:"Нямате активи, нямате приходи, нямате клиенти." "Изглежда нямате нищо. Бих могъл да възстановя целия ви бизнес отначало почти без никакви средства." "И въпреки това вие искате да ви платя пет милиона долара, за да получа 5% от това нещо? Защо ми е да гоправя?" А те продължаваха да повтарят:"Вие не разбирате, ние ще се листваме като публична компания и вие ще спечелите много."

Тогава им казах:"Вие смятате, че ще намерите хора, които ще платят повече от това на публичен търг?" "Как изобщо ще спечелите някакви средства?" Такава беше концепцията. Те ми казаха:"Знаеш ли, ти не разбираш как работи фондовата борса." Отговорих им:"Разбирам как работи бизнесът и разбирам, че вие момчета не струвате пет милиона, защото основахте компания преди седмица."

Така вървяха нещата за известен период от време. Беше лудост. Спомням си, че по време на балона с недвижимите имоти наемах жилища и все още живея под наем в Кънектикът. Спомням си как един път отидох да наема къща. Погледнах я. Агентът по недвижими имоти беше там. Очевидно наемодателят беше инвеститор, който току що беше купил къщата. Попитах за наема. Забравих какво точно ми каза. Може би $4000 на месец, както и да е. Попитах:"А колко е платил човекът за това?" "Как може да спечели, като я даде под наем на мен? Няма ли да загуби? Няма ли да има отрицателен паричен поток?"

Отговорът:"Е да, той губи по $2000 на месец." А аз отвърнах:"И вие препоръчахте тази инвестиция?" И той отговори утвърдително. "Но защо препоръчвате да се инвестира в недвижим имот, който има отрицателен паричен поток?" Отвърна ми:"Вие не разбирате, този имот ще повиши стойността си." "Имотът може да удвои цената си следващите две години." Попитах:"Защо да се удвои?" "Вие не можете да направите положителен паричен поток сега. Как така ще си увеличи цената?"

И добавих:"Недвижимите имоти са функция на наемите." Тогава той ми каза същото нещо: "Вие не разбирате от недвижими имоти." Той твърдеше, че наемите нямат значение за имотите. Както когато казвах на хората да купуват акции, те отговаряха, че дивидентите нямат значение. Купуваха акции, защото щели да се повишат. А защо ще се повиши? Тя дори не плаща дивидент. Кой би я купил? Направих същото нещо, когато си наех апартамента. След като се разведох, живеех под наем в Стамфорд - красив апартамент точно на брега.

Държах си лодката там. Красиво място. Красива сграда. Имаше портиер, басейн, покрит паркинг, охрана, тенис корт, спортна зала с треньор, и другиудобства. В непосредствено съседство бяха обявени за продан двадесет годишни градски домове. Отидох в една от отворените къщи от чисто любопитство. Една от тях се продаваше за пет-шестстотин хиляди долара. По квадратура приличаше на моята, но нямаше гледка към залива. Беше тъмна и стара, нямаше охрана и никакви удобства. Въпреки това данъците и поддръжката на имота възлизаха на хиляди долара месечно.

Докато дойде моментът да изплатя ипотеката, бих похарчил повече на месец да живея там, отколкото в моя апартамент непосредствено до тях. Попитах собственика:"Защо би купил човек някоя от тези къщи? Може да си наеме от съседните апартаменти. Има достатъчно свободни, току що си взех." Жената ми отговори:"Да, но когато наемете и след това се изнесете, няма да имате собственост." Попитах:"Какво искате да кажете?" Тя отговори:"Когато купите имота, той повишава стойността си, след което можете да го продадете и да спечелите."

Попитах:"Защо трябва да поскъпва? Той вече е оценен по-високо от цената си. Можете да наемете съседния апартамент." "Защо ще си увеличава цената?" Тя ми каза:"Ами така става при недвижимите имоти." Казах: "Значи искате да кажете, че според правилата аз трябва да се откажа от възможност да живея комфортно." "Трябва да живея в тази дупка известно време, за да спечеля пари." "И някой друг ще дойде след година-две и ще плати още повече." "Казвайки си, че не иска хубавото място в съседство. Предпочитайки да плаща повече и живее тук, защото този имот ще поскъпне."

Те бяха напълно забравили какво означава недвижим имот. Това е място за живеене. Всички смятаха, че цената ще се увеличи и бяха полудели. Както и да е. Да се върнем там, където бяхме, преди да се отклоня с тези подробности. И така, балонът на фондовата борса се появи, заради политиката на лесни пари на ФЕД. Накрая обаче Грийнспан започна да повишава лихвените проценти. Видяхте какво правеше. Той говореше за неоправдан оптимизъм през 1996 година. Наказаха го, когато каза нещо лошо и той спря дотам. Най-накрая той повиши лихвените стойности и спука балона.

И разбира се, така лошите инвестиции излязоха наяве. Много хора работеха в тези интернет сайтове, трябваше да си намерят истинска работа. Защото си губеха времето, не създаваха нищо стойностно. Много хора притежаваха капитал, а не трябваше да е така. Много хора инвестираха глупаво и са на път да загубят парите си. Със сигурност ще преживеем болезнена рецесия, докато обработим тези лоши инвестиции. Докато позволим на капитала да бъде пренасочен натам, където ще бъде ефективно използван. Това означава работна сила, земя, капитал - всичко, което е ангажирано в тези начинания.

При всичкото това богатство, което се разпиляваше хората губеха пари. Докато те инвестираха в тези нови компании, парите просто се харчеха, разпиляваха се и не се влагаше ефективно. Хората трябваше да се примирят с факта, че загубиха пари. Те щяха да се опитат да спестят и да ги възстановят. С идването на Джордж Буш щеше да настъпи голяма рецесия. Той трябваше да бъде честен и да признае, че ерата на Клинтън е била фантазия, беше бум, и се налагаше да преживеем криза. Това щеше да бъде прекрасна възможност да се отрече случилото се по времето на Клинтън.

Буш можеш да каже:"Клинтън не ни остави добра икономика, това беше балон." "Сега балонът се спука и трябва да оправим бъркотията на Клинтън и няма да е приятно." Вместо това той каза:"Трябва да стимулираме икономиката, трябва да се справим с рецесията." Звучи познато нали? Той искаше икономически стимули. И какво бяха икономическите стимули, които получихме от Буш? Бюджетен дефицит, намалени данъци, увеличение на държавните разходи. Алън Грийспан се присъедини и свали лихвените стойности до 1%. Получихме огромен паричен и финансов стимул. Огромна инфлация. Какъв беше резултатът? Надухме още един балон, по-голям от предишния.

По това време на тази плитка рецесия, от която Буш беше горд, горд от факта, че не позволи разрастването й. Отбелязахме рекорден брой продажби на автомобили. Откъде взеха американците всичките тези пари за покупка на автомобили и къщи? Взеха ги назаем. Направихме дългове. Отбелязахме огромно харчене на пари, най-голямото харчене в световната история. Взехме назаем трилиони долари. Какво направихме с парите? Похарчихме ги. Построихме къщи, преустроихме домовете си. Купихме си коли, уреди, мебели, преносими компютри мобилни телефони, плазмени телевизори, какво ли не.

Ние не произведохме тези стоки, просто взехмe пари назаем, за да пазаруваме. Търговският ни дефицит полетя нагоре. В продължение на години поддържахме търговски дефицит от 60 милиарда долара на месец. А спестяванията ни паднаха под нулата. Стойността им остана отрицателна дори и след като правителството направи корекции и преизчисли спестяванията. Ако бяха изчислявали спестяванията по методика отпреди 10-15 години нивото им щеше да бъде минус 5-6%. Но те промениха тази методика и решиха да зачитат за спестявания такива неща, които преди не са взимали предвид. Целяха обема на спестяванията да изглежда голям.

В един момент обаче никой не се интересуваше дали спестяваме. Никой не вярваше, че нямаме спестявания. Така се появи този огромен балон, много по-голям от балона на фондовата борса. С една огромната разлика, която аз многократно изтъквах, състояща се в задлъжняването. Когато хората купуваха акции, те ги купуваха предимно със свои пари. В случай, че имаха маржин сметка, трябваше да изплатят 50% веднага. И много от брокерските фирми изискваха дори повече от половината сума за интернет акции.

Когато балонът се спука, загубите бяха предимно за сметка на хората направили лоши залози. Тогава никой не се опитваше да ги спасява. Ако загубите пари, значи губите. Никой не очакваше от правителството да му върне парите, само защото беше купил интернет акции без стойност. Никоя от брокерските компании не фалира. Никой не фалира за това, че беше дал заем на хората да си купят акции. По това време всички, които купуваха недвижими имоти, го направиха с чужди пари. Много малко хора плащаха 100%. Много хора купуваха имоти с чужди пари. Купуваха имоти без да имат нищо.

Изненада ли е, че хората залагаха, когато нямаха какво да губят? Особено когато можеха да спечелят толкова много. Цените на имотите растяха. През 2005 година в Калифорния беше проведено проучване. Според него средностатистическия купувач на жилище вярваше, че домът му ще повишава цената си с 20% годишно в продължение на10 години. Това бяха очакванията. Помислете. Една къща в Калифорния се продаваше за 500 000 долара, което беше 10 пъти повече от дохода на едно домакинство. Тези хора наистина вярваха, че ако купят къщата ще спечелят 3 милиона през следващите 10 години.

Така смятаха. Чудно ли е, че се съгласяваха на временно намалени лихви? Мислите ли, че ги беше грижа какво ще се случи със заема след 2, 3 или 5 години? Не ги интересуваше каква ще е препродажбата. Те щяха да са богати. Трябваше само да купят къщата и щяха да са богати. Изплащането на ипотеката нямаше значение, защото къщата щеше да се погрижи за това. Всъщност жителите на Калифорния очакваха печалбите от поскъпването на жилищата им да превиши доходите о тзаплатите им. Преди хората работеха, за да си купят къща, а сега когато имаха къща, не им трябваше работа.

В миналото, ако някой си загубеше работата, се налагаше да си продаде къщата. Но не и в Калифорния. Ако си загубиш работата, просто си купуваш лятна къща, защото имаш допълнителен доход. Къщите не носят разходи, те са безплатни. Ако имате къща за $500 000, стойността й се повишава със 100-200 хиляди годишно. В началото това работеше. Хората, които купуваха къщи, забогатяваха и банките улесняваха осребряването на печалбите. Не беше нужно дори да продавате къщата, за да вземете парите, можехте просто да вземете назаем парите от поскъпванетой. Това е като гъската, която снася златни яйца. Никой не би продал такова нещо.

Защо би искал някой да продаде къща? Те постоянно поскъпват. Бихте могли да купите още една. Никой не искаше да продава, всички искаха да купуват. Естествено, аз знаех тогава, че това ще се промени. Живеех под наем и наблюдавах цялото безумие. Наех къща в Калифорния. Наех тази къща и се пренесох в нея. Мисля, че я продаваха за милион. Това са малки градски домове и плащах наем 4200 или 4700 долара. Когато я наех, всички смятаха, че съм луд. Знаех сравнението между наема, данъка на имота и разходите за собственика на къщата. Живях в тази къща почти две години, а след като се изнесох, я обявиха за над 2 милиона.

Очевидно можех да направя много пари, ако я бях купил и продал. След като се изнесох новият наемател трябваше да плати още $200 отгоре. Това показва, че цените на имотите нямаха нищо общо с наемите. И сега живея под наем и хората продължават да ме питат защо си хвърлям парите за наем. Аз им отвръщам, че не си прахосвам парите, защото трябва да живея някъде. Никой не ме пита, защо си хвърлям парите на вятъра за храна или за нещо друго. Такива бяха посредниците-ако си под наем, значи си пилееш парите напразно.

Като че ли, като си купиш къща, живееш безплатно. Бих ги попитал:"Защо си хвърляте парите за ипотека, за застраховка, поддръжка, данъци?" Аз нямам грижа за нито едното от тези неща. Живея в огромна къща и плащам единствено наема и гаранционен депозит. Знам, че след като хазаинът получи наема и си плати данъка, му остава по-малко от 1% възвръщаемост от това, което е дал. И това, ако няма никакви повреди. Защото ако нещо се повреди, той трябва да го оправи, което ще наруши неговия 1%. И така, аз получавам удоволствието от имота без никакви проблеми.

А за стопанина остава главоболието и никакво удоволствие. Тогава коя е по-добрата сделка? Посредниците бяха тези, които предефинираха американската мечта. Американската мечта винаги е гласяла: спестявай парите си, работи усилено и ще успееш. Не е нужно да си роден в кралско семейство. Не е нужно да си аристократ. Всеки човек със скромни възможности може да ръководи бизнес, може да бъде президент на САЩ. По някакъв начин брокерите превърнаха мечтата в собственост на имот, закупуването на дом и забогатяването. Е тази мечта, да не се работи вече умира.

Не ми се отделя много време, но ако искате да видите добра презентация, отидете в Youtube. Изнесох я пред Western Regional Mortgage Bankers. Говорих на годишните им конференции две години подред- 2005 и 2006 година. Те спряха да ме канят. Не знам дали все още провеждат конференции. Не знам останали ли са достатъчно членове. Говорих през 2005 година. Казах, че много неща ще се случат. Поканиха ме отново през 2006 година, защото много неща се случиха. Презентацията през 2006 година е на Youtube и се състои от 8 клипа.

Има много хубави неща за пазара на недвижими имоти. Хубаво е да се гледа какво казах тогава, защото още не се е случило. Говорейки сега за това, не изглеждам така проницателен. Както и да е. Появи се огромен балон. Големият проблем тук бяха заемодателите. Знаех, че когато балонът се спука, това ще бъде краят. Защото знаех, че банките и финансовите институции имаха като обезпечение за вземанията си всичките тези документи за дългове. Когато собствениците не плащат ипотеките, активите нямат очакваната стойност и банките губят капитала си. Гледайки отстрани знаех, че "Фани" и"Фреди" ще банкрутират.

Знаех, че гарантират 50% от ипотеките и знаех, че тези ипотеки не струват толкова, колкото те си мислеха. Виждах какви заеми вземаха хората, за да купят тези къщи. Знаех, че когато те не плащат, компаниите затъват. Известен ми беше процесът на секюритизация. През 2005 година помагах на един човек да основе хедж фонд, който продаваше на късо високорискови ипотеки. Научих всичко за целия бизнес на секюритизация. Знаех, че много хора притежават тези структурирани продукти, което беше основна причина да имат пазар за тях.

Всички те можеха толкова лесно да вземат пари назаем благодарение на секюритизацията. Всичко запозна с "Фреди" и "Фани". Ако не бяха "Фани Мей" и "Фреди Мак",американците нямаше да могат да вземат пари назаем за тези къщи. Причината за това беше, че американското правителство подкрепяше техните ипотеки. Известно беше, че ако дадеш на някого пари да си купи къща и той не може да ти ги върне, държавата ще ти ги върне. Така хората вземаха назаем много повече, отколкото позволяваше свободния пазар, защото държавата одобряваше.

Обработка на текста: Мария Петрова