|
 klachiankata: Здравейте, добри хора! Анастасия казва, че хората трябва да творят, а не да се трепят от работа, за това са били създадени от Бог. Напоследък се трепя от работа и хич не ми остава време за четене и някак се затворих . Натиках страха, съмнението и несигурността някъде дълбоко и Егото изскочи на предната линия, за да се справя както си знае. Това никак не ми харесва, пак съм в стария коловоз. Движението напред спря. Една от колежките ми е испанка. Казах и че една от мечтите ми е да извървя Пътя Камино. Тя се запали, оказа се, че това е и нейна мечта.
Някой ден, решихме ние, ще го извървим. Така че се поинтересувахме какви средства ще са ни нужн. За билети до началната точка, после да си изберем маршрут, защото не е само един; за легло се плаща от 3Е до 5Е, има много хотели за поклонници по пътя, храната също е евтина - средно на ден разхода може да се ограничи до 10-30Е, зависи от човека и нуждите му - грубо ги сметнах около 2000Е необходими да покрият разходите за билети отиване и връщане и самият път.
Ако нещата не се променят към по-лошо, ми трябват може би 2-3 години, за да ги събера. Нека да са четири. Чудесно.! Ще си поотгледам малко мечтата, после ще я оставя в килера и ще се откажа от нея, защото сигурно ще има други, по-важни неща за вършене. Тя обаче ще съществува там някъде и ще чака....·
Kamino: Мечтата ти е виртуално сбъдната. Преди години си избрах този псевдоним като символ на поемането по Пътя... Аз не съм Пътя /чак такова самочувствие нямам/, но исках сайта да бъде Път. Тоест виртуален Камино. Не знам доколко успях да пресъздам тези 800 км. За мен те бяха няколко пъти по 800. Запознавах се с най-различни хора и винаги обменяхме мисли, спомени, надежди и подаръци за из път. Разделяхме залъка и водата, спяхме под открито небе или в скъп хотел. Вървяхме...Вървим...
Стигах края на Пътя и се връщах обратно, събирам изгубени души и ги взимам със себе си, да повървим просто ей така, да поплачем, да се посмеем, да си подарим нещо за спомен преди раздялата на следващия кръстопът. Някои решават да вървим заедно по-дълго, други казват "завинаги заедно по Пътя". Аз знам, че "завинаги" няма, че всичко, което започва, трябва и да свърши. Но не мисля за края на Пътя, макар и често да мисля за началото, когато направих първата крачка.
От тогава вървя, вече не се спъвам и не падам, стъпалата и дланите ми не кървят. Не се плаша от нощните сенки, когато слънцето залязва и се изгубва зад планините отсреща. Полумрака е времето, когато срещам себе си. Не съм сама, понякога срещам вълк или пък птица запява в далечината. Тук съчка изпуква, там замръкнал пътешественик моли за огънче. Запалваме по цигара, наливаме кафе от термоса и мълчим. Всяко ново запознанство започва с мълчание, по същия начин и приключва - с тишина.
В тишината и в мълчанието се казват много неща. Една въздишка може да разкаже за цял един живот, една усмивка да топли години напред, една сълза да остави рана в сърцето за цял живот. Път...Понякога сух и каменист, друг път изпъстрен с цветя и треви, пърхат пеперуди. Мъдър Път, Вечен Път, Единствения Път, Моя Път, Твоя Път. 800 км. под Млечния Път.
Вървим с вяра и с безверие, с благослов и с цинизъм. Можем да срещнем любим и да правим любов... Можем да обикнем и да вървим заедно през следващите 100 години или да се разминем за следващите 200-та. Всичко може да се случи по Пътя. Просто 800 км., трябва да ги вървиш със сърцето и с душата, те вървят по Пътя, а тялото е само превозното средство...
Да продължим...
----------------
Благодаря ти, klachiankata, че спомена за Пътя Камино, прочела си ми мислите. Имах намерение за петата годишнина на сайта, за 10 юли да напиша статия за избора ми на псевдоним и за Виртуалния Път Камино, получи се спонтанно по-рано от колкото мислех.
Юлияна Шапкарова |
