Недоверието на „специалистите” към преуспяващия „outsider” е недоверието на еснафа към гения. Човекът с осигурено попреще в живота презира този, който се впуска в областта на несигурното, който няма здрава почва под краката си. Това презрение е несправедливо. Проследим ли развитието на научните изследвания колкото искаме назад в миналото, лесно ще установим, че необикновен брой големи открития са дело именно на „дилетанти”, на „outsider” или дори на „самоуци”, които погълнати всецяло от някаква идея, не са се чувствали сковани от рутината, не са носели наочниците на специалистите и са прескачали препятствията на академичната традиция. Най-големия немски физик на 17 век. Ото фон Герике по професия е юрист. Дени Папен бил лекар. Бенджамин Франклин, син на сапунар, без гимназиално образование, а камо ли университетско образование, станал не само деен политик (за това понякога са достатъчни и по-скромни качества), но и забележителен учен.

Откривателят на електричеството Галвани бил лекар и както доказва Вилхелм Оствалд в „История на електрохимията”, дължал откритието си именно на празнотите в своите знания. Фраунхофер, автор на забележителни изследвания върху спектъра, не знаел до 14-тата си годишнина да чете и пеше. Майкъл Фарадей, един от най-значителните естествоизпитатели, бил син на ковач и започнал попрището си като книговезец. Откривателят на закона за съхранение на енергията Юлиус Роберт Майер бил лекар.

Лекар бил и Хелмолц, който на 26 години публикувал първия си труд на същата тема. Математикът и физикът Бюфон създал своите най-значителни трудове в областта на геологията. Човекът, който конструирал първия електрически телеграф, Томас Зьомеринг, бил професор по анатомия. Самуел Морз, както и Дагер били художници – първият създал морзовата азбука, а вторият изнамерил фотографията. Ентусиазираните създатели на управлявания въздушен кораб – граф Цепелин, Грос и Персефал – билиофицери и нямали понятие от техника. Тази редица е безкрайна. Отнемем ли тези хора и техните дела от историята на науката, цялата сграда ще се сгромоляса. И все пак на времето си те били прицел на хули и насмешки.

Уйлям Джоунс на който дължим първите хубави преводи от санскритски, не бил ориенталист, а главен съдия в Бенгалия. Гротефенд, който пръв разчел клинообразното писмо, бил филолог-класик, а неговият приемник Ролинсън – офицер и политик. Първите стъпки по дългия път към разчитането на йероглифите направил лекарят Томас Йънг, а Шамполион, който достигнал крайната цел, бил всъщност професор по история. Хуман, който разкрил Пергам, бил пък железопътен инженер. Достатъчен ли е този списък, за да потвърдим това, което искаме да кажем тук? Не може и не бива да се оспорват качествата, които изграждат специалиста. Но не е ли най-важен крайният резултат, стига употребените средства да са чисти и подчтени? И не заслужават ли любителите и дилетантите нашата особена благодарност?

К. В. Керам