Парадоксът на нашето време е, че имаме:

- Високи сгради, но ниска търпимост.

- Изобилие от техника, но оскъдица от любов. - Много осигуряване, но малко сигурност. - Много застраховане, но малко самоувереност. - Много информация, но малко смисъл. - Високи сгради, но ниски етика и взаимно разбиране. - Брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност.

- Широки магистрали, но тесни възгледи. - Харчим повече, но имаме по-малко. - Купуваме повече, но се радваме по-малко. - Имаме по-големи къщи и по-малки семейства. - Повече удобства, но по-малко време.

- Имаме повече удоволствия, но по-малко щастие. - Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си. - Повече знание, но по-малко вяра в себе си. - Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и. - Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един друг. - Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно. - На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме безвъзвратно животински вид.

- Имаме повече образование, но по-малко разум. - Повече знания, но по-лоша преценка.

- Повече знания, но по-малко мъдрост.

- Имаме повече експерти, но и повече проблеми.

- Имаме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности. - Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства. - Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовища. - Правим повече секс, но се обичаме по-малко.

- Повече медицина, но по-малко здраве.

- Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.

- Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. - Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често. - Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.

- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем. - Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни. - Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна. - Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си. - Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация.

- Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. - Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед. - Покорихме космическите ширини, но не и душевните.

- Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме. - Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си. - Тренираме мускулите си, но оглупяваме все повече. - Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни. - Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си. - Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.

- Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. - Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. - Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. - Пишем повече, но научаваме по-малко. - Планираме повече, но постигаме по-малко. - Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. - Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.

- Имаме все повече цифрова памет, но все повече губим доверието в собствения си ум. - Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.

- Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане - Времето на големите мускули и дребните души. - Времето на лесните печалби и трудните връзки. - Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи. - Време на красиви къщи и разбити домове.

- Времето на бързите пътувания, но на дългите притеснения. - На еднократните памперси, но на многократното повтаряне на обсебващите ни пороци.

- Време на еднократния морал и връзките за една нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.

- Хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

- Време, в което външните заместители заместват вътрешните стойности.

- Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

- Време, в което се вкопчваме в маските на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си. - Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си. - Имаме много машини, но малко сърдечност. - Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.

- Време на технически прогрес, но на духовен регрес. - Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре. - Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме. - Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните си. - Имаме много закони, но малко съзнание. - Имаме много полиция, но малко човечност. - Имаме много армии, но малко добросъседство. - Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с природата.

- Време на феминизъм, но на все по-малко женственост. - Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество. - Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов. - Имаме много реторика, но малко истинност. - Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие. - Имаме много еко организации и все по-малко природа. - Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.

- Единици стават все по-богати, но 2/3 от човечеството става все по-бедно. - Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в малцина. - Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг все повече. - Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече. - Имаме повече ум, но по-малко разум.

...................

Забележка: текста  представляват компилация между оригиналния текст на д-р Боб Морхед  „Парадоксът на нашето време” и мои мисли.

В италик текст: Орлин Баев