Както сигурно някои от вас знаят имах намерение да издам книга с поезия и проза (приказка) насочена към детската аудитория и техните майки и татковци, които не са изгубили детето в себе си, а също и онова време, в което през цялата ваканция бяхме по малките китни селца на България. Времето, когато мъдрите ни стари баби разказваха истории за смели момци и предани невести, за тайните природни сили, за вълшебства, змейове и самодиви.
А мъдрите ни възрастни дядовци учеха нашите приятелчета да дялат фигурки
от дърво, да си служат със сечива, да познават гората и планината. Изобщо книга за времето, когато мъжа беше силен, смел и решителен, а
жената, не по-малко силна и смела бе вярна и предана на дом, род и
семейство.
Не по причините, които ще засегна в тази статия реших моята
книга да остане само виртуална (каквато беше и първоначалната идея) и да
може да бъде прочетена от всеки, който желае без да заплаща за това
нито стотинка.
Нека да започна по същество. Търсейки да науча как в България се издава
книга, нещо, с което не бях запозната попаднах на много писатели и
поети, които имат такава съкровена мечта. Какво беше моето удивление и
разбира се възмущение, когато разбрах, че млади и талантливи български
поетеси биват превръщани в проститутки обслужващи не кого да е, а
родната мафия, за по-просто наречени тук – мутри. Аз знаех, че тези,
които обслужват мутрите са не без известни фолк певици и манекенки.
Но
не! Оказа се, че съм попаднала в дълбоко заблуждение, поради незнание. И
така от прочетеното и проученото се установи, че мутрите са превзели и
книгоиздаването у нас. След като се поразмислих стигнах до извода, че
това не е никак странно. Естествето мутрите от поезия и проза не
разбират, съмнително е дали изобщо могат да четат. Това, от което обаче
разбират е как се перат пари по всякакви всевъзможни начини при равни
други условия.
В следствие на това мутрите станаха меценати*. Защо
моляви се да се говори, че въпросната част от обществото се занимава с
оръжия, наркотици и трафик на хора?! Нищо подобно! Хората са ценители на
изкуството, културата и литературата и щедро спонсорират млади
български поети и поетеси. Как се осъществява сделката? Някой може да
попита каква сделка? Сделка е това нещо, при което се предлага стока и
или услуга, а за получаването и се заплаща определена цена.
Сделката се
осъществява с участия в не безизвестните конкурси за млади таланти, за
стари таланти, за хора без таланти и прочие сборища. Целта е мецената
да хареса поетесата или поета визуално. Сексуалната ориентация на
мецената е варираща в доста широки граници. Морални скруполи и
предразсъдъци живееще в твореца са нежелателни.
След като се осъществи
литературния контакт се получава и обещанието (ангажимента) за
спонсорство. Не след дълго време на книжния пазар се появява така
мечтаното от твореца сборниче с поезия или проза. А името на скромния
спонсор влиза в летописите на „велики български меценати, ценители,
културоведи....
Или казано с едно изречение – той вече не е мафиот, а
уважаван спонсор на произведения на изкуството. На дневен ред не седи
въпроса до колко съответното сборниче е произведение въобще и до колко
мецената е грамотен изобщо.
Юлияна Шапкарова
*Меценат - нарицателно име за човек, който материално (и безкористно)
подпомага изкуството и културата.
|
Коментари
Моето писателствуване за сега остава само виртуално, което е парадоксално, тъй като аз самата не чета книги онлайн. Книга ще издам само и единствено тогава, когато разполагам с лични средства сама да спонсорирам издаването и.
За мен целта не е да видя разказите, стиховете или книгите си издадени на книжен носител. Издаването на книга според мен се прави по две причини:
1. Да се спечелят пари.
2. Автора да популяризира името си.
Добре известно е, че у нас от писане и продаване на книги не се печелят пари. Колкото до втората причина, моето име е достатъчно за моите разбирания - популяризирано, за да се нуждая от допълнителна реклама от този вид.
Виртуалното творчество от друга страна е безплатно и до него може да има достъп всеки, който желае. Хартиената книга струва пари и във времена на криза не всеки може да отделя от залъка си, за да чете. И какво да чете? Някакви мои неща, които аз не считам за насъщно необходими да бъдат прочетени срещу пари. За да мога аз да забогатея от писателствуване .
Отделно смятам, че има много важни и ценни книги, които трябва да бъдат преведени и издадени/преиздадени и задължително да бъдат прочетени.
Не считам, че мои книги заслужават чак такова внимание. Не ме разбирайте погрешно, не подценявам писането си, само го обезценявам. Без цена. Защото никой, абсолютно никой издател или купувач на книга не може да заплати цената на творчеството. То няма цена. Никой не може да ми плати сълзите, които съм изплакала пишейки нещо или радостните мигове, които също са станали повод за написване на нещо.
Няма цена мъката и болката/радостта и щастието изживени от твореца и станали повод за неговото вдъхновение.
И това се отнася за всяко изкуство и за всеки творец.
Юлияна
Има ли продължение?
Издадохте ли книгата си?
Само виртуално или и на книжен носител?
Прозорливостта Ви ми допадна много.
Аве!
Люба
RSS на коментарите по тази тема