Този клип ме разплака без сълзи. Душата ми плаче без външен израз. Загледайте се в лицата на тези хора. Те са одухотворени. Какво съдържа в себе си думата "одухотворени"? Дух и творение. Духа твори в тези хора. Бог живее в тях и в суровата красота на тяхното местообитание.
Загледайте се в нашите лица, ние цивилизованите, озверели, овълчени, освирепели за пари и материални ценности физиономии. Бог не живее в нас, той отдавна отвратен ни е напуснал, затова сме болни, затова страдаме, въпреки богатствата си, къщите, колите, вилите, дрешките, ИТ-тита ни и прочее.
У нас няма дух и душевност, душите ни клеясаха, сърцата ни са празни, а телата затлъстели. Най-лоясъл е мозъка ни, промит от цивилизованост. И претендираме за култура, за интелект, за религиозност. Пфу! Вяра ли? Ние нямаме вяра, те имат! Имат я въпреки пустошта, въпреки горещината, въпреки беднотията, въпреки трудностите по изхранването и отглеждането на децата им.
Имат я вярата, тя изпълва телата им и струи от очите им. Техните чисти и красиви очи са най-хубавото нещо, което съм виждала от много, много време на сам. Нито постите по Великден, нито по Коледа ще направят очите ни такива. Бог ни е оставил, нас цивилизованите. Той или Тя живее там сред тези хора, заедно с тях. Философския цинизъм на цивилизованото ни общество през 20-ти век бе: "Бог е мъртъв!" Не, не е мъртъв, повече от жив си е.
Вгледайте се в лицата на тези хора....
Духа твори и живее в тях...
Бог не е мъртъв, ние сме мъртъвци, мъртви души живеещи в мъртви сърца.
Няма да ви се извиня за острия тон, защото не се срамувам, нито се отричам от думите си! Това, което бих направила обаче е да се поклоня и да целуна ръцете на хората от видеото, защото: "Тяхно е царството небесно".
Юлияна Шапкарова /Камино/
Коментари
0#4RE: Hommage to the Himba —
Kamino2011-08-08 17:16
Много, много ми хареса молитвената песен, преписах си я и ще я науча наизуст, за да я използвам. А статията на Матисен съм я чела и сега я препрочетох. Предишния път най-голямо впечатление ми направи тази част:
Един индианец от племето на чернокраките е казал: "Аз често размишлявах за силите във въздуха, водата и земята… С часове седях на върха на хълма или до реката, наблюдавайки и размишлявайки за птиците, животните и небесата". Свещена е цялата природа, затова са свещени дори песните "за природата". Песните и приказките, които на пръв поглед се разказват за развлечение, помагат да се разберат необикновените и странни неща, които се срещат в ежедневния живот, да се запомнят или илюстрират сюжети от племенната история; те играят назидателна, предпазна, практическа роля. Един индианец крии казва: "Най-добрият разказвач е този, който ти помага да живееш, когато времето е лошо - с други думи, ако в историята се разказва за лов под леда, непременно се включват различни практически съвети, които слушателят може някой ден да приложи в живота. Даже ако историята е единствено забавна, смехът и радостта, които тя доставя, са чудесен дар през дългата зимна нощ или когато навън времето е лошо". При навахите от Биг-Маунтин истории се разказват само зиме, когато са най-полезни за хората. Вождът на не-персе Джоузеф някога е казал: "Аз и Земята имаме един дух", - едно основополагащо знание за всички мистици и една широко разпространена сред традиционните народи интуиция. Истинското знание за Майката-Земя се превръща в истинско знание за самия себе си..."
Ето и още една статия, която да погледнем и да си припомним.
+1#3RE: Hommage to the Himba —
Black Wolf2011-08-06 20:55
В английския има едно определение - Earth Peoples. Това са всички тези народи от Азия, Африка, Америка и Австралия, които живеят все още близо до Майката-Земя и дори сега, когато тя е наранена и ограбена от нашата "цивилизация" се мъчат да запазят това чувство на единство със себе си и света, което прадедите им са пренесли през хилядолетията.
Колкото и да са на пръв поглед различни тези култури, има нещо в тяхната същност, което много си прилича. Дори и религиите им, уж толкова разнообразни, имат много общо в основата си.
Това, което отличава хората на Земята, е стремежа да живеят в единство с Природата, в единство със себеподобните си и в единство със себе си. Именно единението със Света (в смисъл Космоса) е основата на това, което се нарича духовност.
“Моите думи не правят друго, освен единство - с величието на планината, с величието на скалата, с величието на дървото.
Те не правят нищо друго, Освен единство - с моето тяло, с моето сърце.
Нали ще ми дадете помощта си, нали ще ме благословите с огромната си сила - ти, ден и ти, нощ?
Всички вие ме гледате сега и аз постигам единство със света”.
(молитвена песен на племето йокутс от Калифорния)
Бих искал да хвърлите едно око на това есе на П. Матисен, особено на последната част. ulfrden.blogspot.com/.../...
0#2RE: Hommage to the Himba —
Kamino2011-08-05 17:18
Голям поклон пред Духа на Африка, пред Духа на Индианците, които живеят в резервати и въпреки това съхраняват съкровищата на своята култура и духовност. Мисля, че цивилизоваността ни идва в повече. И Майката Земя ни го показа ясно чрез това което се случи в Япония - най-развитата в технологично отношение държава и третата в света икономика /наскоро беше втора, но Китай я измести/.
И на мен ми е трудно завръщането назад към Природата, не съм калена, изнежена съм за такъв живот, прекалено цивилизована. И макар и да съм упорита срещам трудности към обратното броене и приобщаване към Майката Земя. А само като си представиш, че това е естествената ни среда! От нея сме тръгнали. Гледах едно предаване за гастро ентерологичните заболявания. Болестите на стомашно - чревния тракт. Правилната, здравословна поза за добро изчистване на организма е клекнали, а не седнали върху тоалетна чиния. Освен това здравия стомашно-чревен тракт и изобщо здрав организъм изхвърля фекалий с такава консистенция при която няма нужда да се използва тоалетна хартия. Тоест външно ануса изобщо не бива да е замърсен. И това са неща доказани от професори по гастроентерология от световна величина. Ще рече, т.нар. туземци са здрави, а ние всички до един сме болни.
+1#1RE: Hommage to the Himba —
Katina2011-08-05 13:53
Благодаря ти Юлия че сподели това прекрасно видео! Тези хора са едни от последните непокварени от пороците на нашата "цивилизация". Развълнува ме прямотата на погледите и свободата на духа. Преклон пред духа на Африка!
Коментари
Един индианец от племето на чернокраките е казал: "Аз често размишлявах за силите във въздуха, водата и земята… С часове седях на върха на хълма или до реката, наблюдавайки и размишлявайки за птиците, животните и небесата". Свещена е цялата природа, затова са свещени дори песните "за природата". Песните и приказките, които на пръв поглед се разказват за развлечение, помагат да се разберат необикновените и странни неща, които се срещат в ежедневния живот, да се запомнят или илюстрират сюжети от племенната история; те играят назидателна, предпазна, практическа роля. Един индианец крии казва: "Най-добрият разказвач е този, който ти помага да живееш, когато времето е лошо - с други думи, ако в историята се разказва за лов под леда, непременно се включват различни практически съвети, които слушателят може някой ден да приложи в живота. Даже ако историята е единствено забавна, смехът и радостта, които тя доставя, са чудесен дар през дългата зимна нощ или когато навън времето е лошо". При навахите от Биг-Маунтин истории се разказват само зиме, когато са най-полезни за хората. Вождът на не-персе Джоузеф някога е казал: "Аз и Земята имаме един дух", - едно основополагащо знание за всички мистици и една широко разпространена сред традиционните народи интуиция. Истинското знание за Майката-Земя се превръща в истинско знание за самия себе си..."
Ето и още една статия, която да погледнем и да си припомним.
sexnature.org/.../...
Колкото и да са на пръв поглед различни тези култури, има нещо в тяхната същност, което много си прилича. Дори и религиите им, уж толкова разнообразни, имат много общо в основата си.
Това, което отличава хората на Земята, е стремежа да живеят в единство с Природата, в единство със себеподобните си и в единство със себе си. Именно единението със Света (в смисъл Космоса) е основата на това, което се нарича духовност.
“Моите думи не правят друго,
освен единство -
с величието на планината,
с величието на скалата,
с величието на дървото.
Те не правят нищо друго,
Освен единство -
с моето тяло,
с моето сърце.
Нали ще ми дадете помощта си,
нали ще ме благословите
с огромната си сила -
ти, ден
и ти, нощ?
Всички вие ме гледате сега
и аз постигам единство със света”.
(молитвена песен на племето йокутс от Калифорния)
Бих искал да хвърлите едно око на това есе на П. Матисен, особено на последната част.
ulfrden.blogspot.com/.../...
И на мен ми е трудно завръщането назад към Природата, не съм калена, изнежена съм за такъв живот, прекалено цивилизована. И макар и да съм упорита срещам трудности към обратното броене и приобщаване към Майката Земя. А само като си представиш, че това е естествената ни среда! От нея сме тръгнали. Гледах едно предаване за гастро ентерологичните заболявания. Болестите на стомашно - чревния тракт. Правилната, здравословна поза за добро изчистване на организма е клекнали, а не седнали върху тоалетна чиния. Освен това здравия стомашно-чревен тракт и изобщо здрав организъм изхвърля фекалий с такава консистенция при която няма нужда да се използва тоалетна хартия. Тоест външно ануса изобщо не бива да е замърсен. И това са неща доказани от професори по гастроентеролог ия от световна величина. Ще рече, т.нар. туземци са здрави, а ние всички до един сме болни.
RSS на коментарите по тази тема