Когато Слънцето изплува от своя сън със име на море и розов изгрев нарисува по възхитеното небе, аз се родих от раковина и със разпуснати коси по морски стълбички преминах до твоя бряг... Къде си ти? Не ти ли каза Бризът, че пристигам? Защо не чакаш тук - на този бряг? Не си подготвен още? Хайде, стига! Едва ли някога ще дойда пак... Обидя ли се - ставам горделива и крия истинското си лице. Недей да скромничиш! Аз съм красива, единствена, с характер на МОРЕ...
