"Злите сили..." За наша най-голяма радост няма нищо, ама съвсем нищшчко извън нас, което да се опитва да ни прави зло в контекста на хубавия разказ и на споменатите от Орлин психични феномени /параноидни налудности, кинестетични халюцинации, параноидна шизофрения/, които аз избягвам да наричам диагнози, болести, разтройства и други думи - утежняващи вината обстоятелства, които затормозяват феномена и му пречат да прояви своя пълен потенциал, за да може ние да се възползваме максимално от случващото се в нашата психика. Моите възгледи за тези неща са често излизащи извън всякакви стандартизации и канонизации, които произтичат от научната подготовка /образование/ на психолози и психотерапевти. По разбираеми причини за повечето от тях е трудно да преодолеят рамкирането и промивката и да изразят свои революционни възгледи. Тъй като колегите им веднага започват да ги наблюдават с подозрение и да търсят в софтуерния човешки мозък - директория "диагнози". Тежка е съдбата на професионалния терапевт в този смисъл. Но това е друга тема.

И така психичния феномен - "зли сили", няма да обсъждам добрите сили, защото на всички би ни било приятно да чуваме някоя "добра психична сила" да ни съобщава колко сме прекрасни, умни, интелигентни, обичани и пр. По-горе казах, че няма нищо извън нас, което да ни желае злото. И това е прекрасно. Защото само си представете, че злите сили бяха извън нас. Всичко, което е извън нас не подлежи на контрол, не подлежи на въздействие, не подлежи на промяна, дори може да не можем да го разберем и приемем по никакъв начин. Когато обаче изходим от ФАКТА, че "злите сили" са вътре в нас ние амтоматично ставаме техни господари, техни собственици, ние можем да ги разглеждаме, да ги проучваме, да експеричентирам е с тях, да ги обичаме, да ги мразим, да проведем пълни, задълбочени изследвания върху този психичен феномен. Можем да установим контрол над тях, или да ги оставим безконтролни с цел по-доброто приемане и разбиране. С една дума ние осъзнаваме силата си, възможностите си, властта, с която разполагаме, за да работим с тези феномени. Те са наша собственост!

Обратно, отдавайки, тези феномени на външни въздействия ние отдаваме части от себе си, части от силата си, части от волята си на външни фактори. И с това ставаме безпомощни пионки на т.нар. външни зли сили, обстоятелства и влияния. Какво ще изберем да бъдем? Управители на живота си или да позволим да станем пионки на собствените си психични феномени? Психичния феномен, който се появява в психиката има някакво предназначение, някаква цел за постигане. Никога не бива да забравяме, че нашите организми са съвършено създадени от Природата или от Бог. Никога не трябва да забравяме също, че цялостното оцеляване на организма е пръв и основен приоритет. Когато нашия организъм създаде някакъв психически феномен, той го прави, за да лекува нещо, което според мъдрото ни тяло е извън строя.

Психичния феномен не е заболяване, той е лечебен процес!

В този естествен, природен, съвършен лечебен процес се намесват докторите с техните подтискащи, променящи, разрушаващи лечебния процес химикали. Тези химикали не могат да се пият до безкрай! Когато бъдат спрени, организма отново възстановява своя лечебен процес. Но вече са му необходими двойно повече сили, усилия, за да се самолекува. Множество от процесите са объркани, нарушени от химикалите /страничните ефекти/ с всичко това тялото трябва да се справя само с една едничка цел - собственото си самосъхранение и оцеляване, неговия основен приоритет, изначално заложен му от Природата с цел правилното протичане на милионите години еволюция на биологичните видове и на планетата.

Да се върна конкретно на въпроса за психичните феномени. Някой би казала:" Но вижте аз съвсем реално виждам, чувам, усещам тези сили извън себе си, те не са мои, те са извън мен, съвсем реални са! Обсебват ме, контролират ме, манипулират ме."

Да така е! Съвсем реални са. И ето механизма им на създаване. Когато отцепваме части от себе си, цели парчета, които не желаем по никакъв начин да приемем и обикнем. Ние създаваме нека да го нарека "психични форми" или формирования. Ние вдъхваме живот буквално казано на реално съществуващи форми. Продължавайки да ги отхвърляме ние ги подсилваме, защото те образно казано се борят за своето оцеляване. Или казано в по-големия контекст - въпреки нас нашия организъм ще продължи да провежда своя лечебен процес и ще го зъвърши без значение на състоянието на една съвсем миниатюрна част от него наречена - съзнание или съзнавано. Дори и с заплащането на цената съзнанието да изгуби всякаква връзка с реалността и да изключи напълно - цялостния организъм ще оцелее, защото по този начин работи еволюцията и въз основа на този принцип Природата се развива милиарди години. Както виждаме съвсем успешно и в правилна посока. В още по-широкомащабен план можем да разгледаме съдбата на динозаврите - техния вид е изчезнал по неизяснени до сега причини, но еволюцията е продължила. Нашия организъм е умален модел на процесите, по които се извършва еволюцията.

Какво можем да направим, за да работим в правилна посока с психичните феномени? Едно единствено нещо -

доверете се изцяло, напълно, абсолютно на мъдростта на своя цялостен психофизичен организъм и на процесите протичащи в него.

Забележка: Дълъг стана този коментар, затова ще го публикувам и като статия. Благодаря на Орлин за прекрасния разказ, който вдъхнови написването на този коментар.