Една красива, неспокойна нощ
се спуска над съня ми предпазливо.
Звезди плетат небесния разкош
и в облаци мастилени заспиват.

Луната - бял магически кристал -
докосвам я - сияеща и златна,
със приказно-вълшебен ритуал
превръщам теб във непокорен вятър.

И ти към мен се втурваш пощурял,
пилееш в мрака мислите ми пъстри,
нахлуваш във сърцето ми без жал,
по мен танцуват жарките ти пръсти.

Танцуват лудо, парят ме, горят,
разтапям се в безкрайност кадифена -
до оня миг, във който се взривят
от дланите ти хиляди вселени!

В безвремие потъвам - като в стих.
Разпадам се на атоми и срички.
Ти ме събираш - укротен и тих.
Нощта блести от нежност и обичане...

Автор: kadife