Здравей. Изглежда пак не спя.
Нощта ме викна вън и ме прегърна.
Изгубила е своята Луна
в извивките на восъчните хълмове.
И ме поиска. Да остана там.
Да бъда с нея. Нейното момиче.
В замяна ще получа тишина.
И много, много място за обичане.
Постила ми пътека от звезди.
Съблича дневната ми дреха и въздиша.
И цялата около мен трепти.
И цялата съм нежностишие
написано по вятъра за теб,
изплакано, измисляно, мечтано...
Не се опитвай днеска да ме спреш -
аз цяла нощ до тебе ще остана
и ще напълня шепите ти със любов,
и устните ти с нежност ще напълня...
Да знаеш, аз съм истинска магия. Но
магиите си тръгват на разсъмване.

А ти ще ме усещаш през деня -
със всички сетива ще ме усещаш.
И като мен ще чакаш пак нощта
да скрие в мрак красивата ни среща...

автор Caribiana