|
Природа на човека -
Вашата болка и вашата радост
|
 Високо горе, нейде в небесата,
живее, знаем, нашето светило.
Раздава жарка обич на Земята,
за себе си и къс любов не скрило.
Погледнало веднаж то във морето
и сред огромната безбрежна шир,
като във кръгло синьо огледало,
видяло вписан огнения Лунен лик. - И този миг бил тъй прекрасен,
- намерило то спяща обичта.
- Открило себе си в моряшка песен,
- обикнало Луната и нощта.
- То пръскало любов безкрайна,
- а друг не смогвал да я понесе!
-
- Изгарял всеки, вкусил тази сладка тайна,
- преди в безкрая да се пренесе.
- Обречени били един на друг,
но само да се срещат в изгрев, в залез.
Разбрало в миг - върти се всичко в кръг
и няма да докосне нивга тази прелест.
Заплакало тогава, кипнало морето,
в земята появила се пустиня.
И черни облаци затулили небето,
а радостта превърнала се в тиня!
Усетили, че вечно ще се виждат,
със болка скрита в своите лъчи.
Как да загърбят свойте златни светове?
Да - други в своя ход ще доближават,
осъдени да страдат във мечти!
Историята сиреч е... житейска,
и сигурно и в песните така е.
Но вечно ще гори надеждата библейска,
че слънцето от друго място ще изгрее...
ivanleko91 (Ангел ) |
