Малко е сурово съгласна съм, начина, по който представям нещата в моя коментар. Не знам дали трябва да е точно така и дали греша. Света е овълчен, хората се овълчихме, оцеляваме със свирепо самоотстояване на правото си на живот, на територия... в дивата джунгла на живота. От сурови и тежки природни закони ли имаме нужда или от любов и нежност? Как любящото и нежно сърчице ще се самосъхрани в тази дива джунгла? И обратно как и кой ще обикне суровото и твърдо сърце?

Спомням си думи отправени към мен преди години: "Когато антилопата се отдели от стадото, бива изядена." Нищо не отговорих. Това, което си помислих бе: "Вярно е антилопата я изяждат, но аз не съм антилопа." Човек тръгва по някакъв път със самота и тръни и разбира, че нежността и чувствителностт а му само пречи...Калява се, става твърд и суров...Върви, върви...Изведнъж разбира, че и така не е правилно. Че твърдостта и суровостта е прекалена, че без обичта и нежността и топлото приятелско рамо света става още по-жесток и студен.

За това по-горе попитах: "Как любящото и нежно сърчице ще се самосъхрани в тази дива джунгла? И обратно как и кой ще обикне суровото и твърдо сърце? "

Цитат:

Не разбирам такова приятелство - да те бутнат във прашния ъгъл, да не можеш да минеш оттатък... Най-добре ще е сам да си тръгнеш.

Аз пък разбирам такова приятелство! Приятел ли е този, който те хвърля в океана без пояс-пате и сякаш на пръв поглед запалва мотора на корабчето и си заминава, изоставя те? Да приятел е! И може би след години, когато вече сме майстори-плувци в океана на живота, разбираме, че този човек ни е направил голяма услуга. Не ни е държал над водата, за да дишаме с приятелска помощ, не ни е влачил след себе си, за да покаже колко е по-силен от нас. Не е говорил, че ни е спасил от удавяне.

Този приятел е вярвал в нашите възможности и потенциал, повече от колкото ние сами сме си вярвали, виждал е и е знаел, че можем да се справим...

Цитат:

Сред полята простор да потърсиш. И врати със замах да отваряш, за да станеш за някого първи.

Нужно ли е да ни го казва, като да търси оправдание за "изоставянето"? А и дори да ни каже: "Плувай, защото можеш, аз знам, че можеш и вярвам в теб!" Ние дали ще повярваме на думите му? Няма да повярваме. Ние имаме очаквания за:

Цитат:

Ала с детска наивност ти вярваш, че приятелят вечно ще има пет минути за твойте неволи.

Е, добрия приятел няма и една секунда свободна за чужди неволи!

Брега не е далеч, плувайте....