Прегърнеш ли ме - нека да е връзване.

Ръцете във въжета превърни.

Удавник съм. Завлякоха ме бързеи.

Затворник съм зад каменни стени.

Прегърнеш ли ме - нека е изгарящо.

Сърцето ми до смърт се вледени.

Стопли ме нежно с пръстите си парещи.

И с дъх горещ сега ме целуни.

Прегърнеш ли ме - нека е обричане.

Прекърших клони с обич не една.

Отиваха си моите момичета

подобно вятър, дъжд или слана.

Прегърнеш ли ме - нека да е сливане.

Два кръга нека станат на един.

В едно легло щастливи да заспиваме.

Една съдба докрай да споделим.

Прегърнеш ли ме - нека няма връщане

към минало, към някой стихнал зов.

Прегърнеш ли ме - нека е прегръщане

на вечната и пламенна любов.

Ясен Ведрин