|
Природа на човека -
Вашата болка и вашата радост
|
|
Казаха, че си ме търсила...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспал). Търсила си ме...така ли? Да знаеш - стяга ми това тяло. Откакто съм се родил кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това, което съм мислел, че знам - нищо не остава. Толкова лица съм сменил...
Толкова роли съм изиграл, че ако трябва да се посоча на снимката, която ми размахваш - и сам не бих се познал. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си (...цялата...) - искам да забравя. И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсила си ме, казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
Неизвестен автор
Тайна |