Някой ден ще ми падне пердето
и ще се отприщя да те обичам.
Вероятно ще бъде светло,
в три следобед и неприлично.
Вероятно ще е студено -
някъде към дванайсет под нулата.

Ще се стопи душата ми несъмнено,
в безистена на твоята улица.
Стъпалата ще бъдат стръмни,
от което ще премалея,
а очите ти ще са тъмни
и невярващи, и несмеещи.
С взлом през прага им ще прекрача
и объркал "ще бъде" с "беше',
ще забравиш две важни задачи
и една неотложна среща.
После пословичната си трезвост
ще зарежеш, напук на всички.
Вероятно ще бъде звездно,
в три среднощ и съвсем обичащо!
Вероятно ще гледаш дълго
след таксито, т.е. след мене,
докато то ти смигне на ъгъла
със око, от плач зачервено.

Автор: Маргарита Петрова