|
Природа на човека -
Вашата болка и вашата радост
|
|
Харесвам непрозрачните мъже… Ония, дето трудно се предвиждат… Мъжете със стоманено лице… Със сърце, което девет порти крият…
Мъжете - войни, с поглед на орли… С черти сурови, в битки закалени… И на самотен остров със сто жени, на своята, през зъби, да са верни…
По- грубите, по-дивите мъже… не фини, нежни със обноски светски… А тия, що брадата им боде… С ръце – въжета плели, а не плетки…
Харесвам непрозрачните мъже… С характер на приспани урагани… Такъв ми трябва, да ме отнесе … от обич… та за друг да не остане…
Гергана Иванова |
Коментари
Четейки Риа и "Още си тук"
(в хумористичен ракурс)
Как да си призная, че от вчера
струпаха ми се безброй беди
и не мога мястото да си намеря,
а пък Риа казва, че си тука ти.
Нищо, че си още отпускар,
двете знаем да те поделим.
И какво, че пламнахме в пожар
и обви се всичко тука в дим?
Да, да, мислиш се за невидим,
но след себе си оставяш жар,
по следата, дето тъпчем и вървим,
аромат е пръснат на мъжкар...
25.07.2008г.
И в заключение магнит за непрозрачните мъже могат да бъдат само непрозрачните жени. Останалите са прозрачни еднодневки пърхащи около постелята им.
RSS на коментарите по тази тема