(преразказ)

Автор: Kralicata

Тази променена приказка е посветена на единственият мъж, който съм обичала. Благодаря ти Слънчо, че ми показа какво е щастие макар и за миг!

Това се случи в навечерието на Коледа. Студ беше сковал земята. Валеше пухкав сняг. Малката Кибритопрадавачка вървеше по улицата и предлагаше на забързаните минувачи - кибрит. Но хората не я поглеждаха всеки барзаше да се прибре у дома при семейството си. Само малкото момиче никой не го чакаше. То вървеше бавно по улицата протягайки ръце към закъснелите минувачи. Неусетно тя стигна до моста. Спря и се огледа. Всичко беше потанало в сняг.Автобусната спирка имаше снежен калпак.Това беше спирката на която тя беше срещнала своя принц. Момичето приклекна до оградата на моста и се загледа в малкото чакащи пътници.

Изстрадалата душа на момичето се огледа и се замисли къде ли да отиде сега, когато беше свободна. Помисли ,помисли и реши да погледне дали нейният Принц е щстлив. Издигна се над облаците и полетя. След секунди тя беше при къщата, където живееше нейният вълшебник. Погледна през прозореца и сълзи закапаха от очите и. Елхата светеше от хилядите свещички. Съпругата му слагаше коледната торта на масата. От съседната стая дотича малко момиченце, което приличаше на малка принцеса. То се хвърли на врата на баща си и го попита:

-Тати,нали тази нощ всички са щастливи и обичани? За миг сянка помрачи погледа му.

Той се загледа в личицето на своята малка принцеса и отговори с шептящ глас:

-Да тати, тази нощ всички са щастливи и обичани. Той знаеше, че изрича лъжа,но как да каже на това мъничко създание,че на тази земя има едно сърце което обича, но е отхвърлено точно от него. Душата на Кибритопродавачката не можеше да остане повече отвън и се вмъкна през открехнатият прозорец. Застана до него и нежно го погали по лицето,целуна го по устните. Той трепна сякаш нещо го прониза,огледа се сякаш търсеше някого и притисна дъщеричката си към гърдите. Никой незабеля сълзите в неговит очи. На сутринта той отново тръгна на път. Стигна моста и видя група от хора,които оживено разговаряха. До оградата на моста имаше купчина сняг.Когато се приближи той видя малкото момиче което беше заспало своят вечен сън. На устните и грееше усмивка. В дланите и намериха една кутиика кибрит и една снимка. Той се приближи наведе се и целуна замръзналите устни. Душата на момичето стоеше и наблюдаваше отстрани. Когато видя неговата постъпка, тя отлетя спокойна там където я чакаха. Макар и късно кибритопродавачката имаше мечтата си.