Кажи ми още колко нощи
осъмнали са в утрото с вина..
Притихнали без обич пеперуди,
стаена нежност на жена...

Душата ти е лястовица бяла,
но никога летяла досега...

За обичта си наказание не моля
обичам те греховно, вечна, своя...
В съня си те загръщам в пламък
заспиваш с вещерска душа

Разплиташ във косите водопади
с омайно биле, горските цветя...

А ако в утрото без теб поема,
щом птиците в очите затрептят,
и ако нямаш спомен в нежно синьо -
търси ме в люляковата сълза...

За нощите си недолюбени прости ми,
не казвай сбогом, за да не боли...