Раздялата е естествен процес, край, финал, тя винаги идва рано или късно. Любовта и раздялата са малки смърти и може да ги разглеждаме като репетиции за големия финал - смъртта и голямото начало - раждането. Ние не приемаме раздялата, така както не искаме да приемем и смъртта - голямата, вечната раздяла. Неизбежни са, връзки, хора, любови започват, развиват се или застояват, зациклят, ферментират и в един момент приключват. По любовите и разделите на един човек може да се научи много за неговия живот и характер, ценности...В моя случай, аз съм почитател на дългите връзки от 1 година нагоре, таааа до цели 7 години връзка. При дългите връзки края и раздялата се преживяват по-лесно, защото те настъпват по естествен начин, просто представляват естествено приключване, както и смъртта. И затова написах в предишния коментар оптимистичното стихотворение, защото след като премине първоначалната "умора" от интензивни емоции около раздялата, това което откриваме е свободата, новите възможности, радостта да посрещнеш новото приключение.

Цитат:

Като след дълъг път да приседнеш на стобора. Е, няма да останеш вечно там макар да има и такива хора.

Някои хора затъват в раздялата и сякаш имат намерение да останат в това образно казано "смъртно" състояние вечно. Това обаче не е нормален и естествен процес. В Природа принципа е смърт - раждане - смърт - раждане....един безкраен цикъл на обновление.

Цитат:

Не казват сбогом. Не създават драми.

Така е. Когато аз си тръгнах от една голяма любов избрах деня да е 17 септември - Вяра, Надежда, Любов и майка им София.

Цитат:

Големите момичета не плачат. Те просто се прощават с любовта в една безумно дълга вечер и тихичко си тръгват сутринта.

Само честитих празника и пожелах: "Да имаш винаги в себе си Вяра, да не губиш никога Надежда, да цениш Любовта и да откриеш достатъчно Мъдрост, чрез която да живееш."

Човека не разбра, че това е сбогуване, за винаги. Как лети времето...скоро отново ще празнуваме 17 септември....