• Тя си тръгна.
• Хлопна вратата достатъчно силно,
• за да се изкриви
• висящата в коридора картина
• с някакъв морски залез.
• Този пейзаж щеше да остане
• така на една страна
• дълги години след нейното заминаване.
• Сякаш ням свидетел на изкривения свят
• и на един белег, който никога нямаше да зарастне.
• Тя винаги оставяше дълбоки рани и тежки спомени.
• Токчетата и тракаха отчетливо по асфалта,
• уверена крачка, непоколебима.
• В дъното на улицата
• забеляза сянката на мъж,
• подпрян на стената,
• с ръце в джбовете, пушеше цигара.
• Борсалино нахлупено над очите, скриващо ги.
• Познаваше го, той винаги беше наоколо,
• харесваше я или просто скучаеше.
• Никога нямаше да го обикне, той нея също.
• Познаваха се прекалено добре.
• Бяха преживели заедно твърде много.
• Ако това беше връзка
• тя отдавна щеше да е приключила
• поради изчерпване чрез силни,
• наситени с драматични събития преживявания.
• Нямаше обаче любов, която да бъде спойка.
• Дори не изпитваха желание да правят секс.
• Просто играеха, двама стари мошеници
• твърде добри и обиграни в занаята.
• Всеки за себе си и никога един срещу друг.
• Това беше тяхното мълчаливо споразумение.
• Покера беше твърда игра
• и изискваше пълна концентрация,
• самообладание и контрол.
• Те притежаваха и трите.
• А това им носеше пари. Много пари.
• До тази вечер...
• Мъжът се отдели от стената
• и тръгна бавно срещу нея
• повдигна борсалиното си,
• усмихна се и намигна закачливо.
• В същия момент от срещуположния край на улицата
• проехтя изстрел. Той падна, а кръвта обагри ризата му върху гърдите.
• Борсалиното се търкулна и остана да лежи
• в крайпътната локва дъжд.
• Тя бръкна в чантата си и бавно се обърна, прицели се и стреля...
• Години по-късно премисляйки нещата
• щеше да си спомня, че стрелеца не беше избягал.
• Той бе седял там, в края на улицата, чакайки...

Юлияна Шапкарова

14.11.2011г.