|
Природа на човека -
Вашата болка и вашата радост
|
|
Аз не съм Христовата невеста за родения на Бъдни вечер. Аз съм тази, дето й е лесно да общува с тропици и глетчери, да се разпростира помежду си, ако някой я люлее в скута и мъже да прави от евнусите ей така, за няма пет минути, да отхвърля всичките възможности, за да избере непоправимата и до края кръста си да носи
не от келешлък - заради името, да си слага пръста, баш където скърцат я врати, я отношения, до среднощ на масата да свети и да спи като новородена... Аз съм просто не така библейска, както някой може би ме иска. Аз не съм Христовата невеста аз съм Разказвачката на приказки. И Кентавърът е луд по мене по езически и по мъжествено. Ставам за Мария-Магдалена, никак за Христовата невеста.
Маргарита Петкова |
Коментари
А колкото до написаното от теб, Камино, няма лошо в жената да бушуват бури и огньове. Това ви прави по-интересни, макар да си свирукаме песента на великия Емил Димитров "Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал...". Лека му пръст!
Имам едно стихотворение "Ева", което чак се изчервявам като го чета, толкова е гневно към християнството. А щом се изчервявам значи бая съм се похристиянчила. Но ето хората как пишат умерена езическа позиция и много хубава. А в мен вечно бошуват някакви бури и огньове творчески.
RSS на коментарите по тази тема