|
Ако ме искаш кротка и смирена, създай ми свят от скука и печал. Ще бъда сива и ненаранена... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, повикай дъжд, повикай ураган. Аз ще се слея с тях. Ще те открия и огнена целувка ще ти дам.
А може би ме искаш неизменно до себе си във всички цветове. Усмихната и плачеща, ранена, но силна като корабно въже.
И в миг - от гръмотевична и бясна, превръщаща се в нежен аромат - неуловим и дързък, и опасен, и твой... Но често пъти непознат.
Ако ме искаш, трябва да си силен. Най-силният от всичките мъже. В ръцете ти да мога да се скрия, да съм жена, и майка... и дете...
Във дните ти да бъда чернобяла понякога. И ти да ми простиш. Със мен едва ли ще достигнеш Рая... Но, моля те, не спирай да вървиш.
автор Ева Корназова |
Коментари
И защо в България поезия не се чете? Защото се слуша чалга, пие се ракия с туршия или каквото там според сезона.
Защото у нас пари за култура и изкуство никога няма, но има пари за долнопробни бардаци като Син сити поместено в сграда, която е архитектурна ценност и паметник на културата. Което очевидно показва каква Е "културата" у нас.
Цитат: www.vestnikataka.com/.../
И така в българия поезия не се чете...
Извинявам се на авторката на стиховете за циничния коментар, който написах под нейното Произведение.
RSS на коментарите по тази тема