Забележка: Клипа, който ще видите след стихотворението вдъхнови неговото написване. Нещо в прекрасните думи създали "Молитва" на Живка Добрева ме подразни и създаде една опозиция. А това е аспект, който ражда и съзидава. Своето влияние оказа и публикувания днес разказ: "Съвестта на предателите". И стихотворението на Живка Добрева и разказа съдържат в себе си действителни събития и аз не мога да ги подмина просто ей така. В резултат Айсберга проговори...

Айсбергите не кървят
макар и живи да са
те в себе си една тъга таят,
която реже с ледена жарава.
Безжалостно към скитника
протягат длан
смразена е душата
ледена изстива
дъхът замира, устните кървят
и айсбергът поглъща с бяла смърт.
А беше време в мен гореше огън.
Вода от огън, бях добра.
Сега съм айсберг леден
и чакам твоята душа.
Когато слънцето угасне
запали  от мрак луната
и айсбергите ще я отразят
ще погълнат светлината,
но никога те няма да кървят.
Кръвта обагряше водата
преди да стане тя на лед
безразлична е сега скалата...

Душата ти е пеперуда
привлечена от тази светлина
красива е – замръзнала вода.
Хилядолетия ще минат
и тази твоя пеперудена душа
ще отпечати своя белег
в айсберга останаха крила
завинаги погубена е тя
в скала от лед и мраз
която не кърви за вас.

Юлияна Шапкарова