След като човек отдъхне на тях и се наслади на гледката, трябва само да погледне надолу. В ниското пред очите му се разкрива светилището. Но изпитанията не свършват. До мистичните скали се стига по почти непреодолима, изключително стръмна пътека. Сякаш боговете подлагат на изпитание тялото, духа и волята на поклонниците, преди да ги пуснат в това целунато от тях място. То сякаш е непорочно, неусещало човешки дъх.

Индипасха е тракийско оброчище. Известно е с чудесата си повече от две хилядолетия. Легендата разказва, че тракийските жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до каменното светилище, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове. Вярва се, че ручеят, който извира от свещената скала, тече с жива вода.

Тя връща зрението на слепите, изправя на крака сакатите, дава рожба на бездетните. Столетия наред светилището е забравено и погребано заедно с неговите жрици. Некой не знае как и кога се е възродило за нов живот. Не е известно и кой го е открил, но легендата гласи, че стар вол е намерил живата вода. След като животното било вече негодно за селския труд, стопанинът му го пуснал на свобода. Нямал сърце да го убие.

Сляпото добиче обаче се завърнало след няколко дни. Било прогледнало, а когато пак загубило зрението си, отново изчезнало. Когато се върнало след няколко дни отново било здраво. Това накарало стопанина да тръгне по следите му, за да види какво е това чудо. Тогава видял с очите си вълшебната скала, от която извирало лековитото аязмо. Под него в малко езерце се събирала живата вода. Местните хора твърдят, че водата е най-лековита в неделята след Великден.

Скалата на Индипасха се извисява между гъста гора, която не допуска слънчеви лъчи, а цъцрещата вода на аязмото като че ли я няма. Нито звук. Легендата разказва как нощем самодиви в бели премени стъпват на пръсти около спящите поклонници. Близките дървета около свещеното място са осеяни с разноцветни платове – части или цели дрехи, донесени от хора.

Вярването гласи, че ако имаш някоя болежка, носиш дреха, кото е била облечена върху болното място, и се излекуваш. Местните твърдят, че наистина това се случва, а безплодието при жените е лечимо само с чифт бельо и глътка лековита вода. До свещеното тракийско оброчище на жриците е скован малък параклис с икони на Света Богородица, където християните палят свещ.