Един от най-трудните въпроси при изясняването на тракийската култура все още остава тракийската религия от предримската епоха, защото тя отразява отношението на народа към живота, неговата жизнена философия. За тракийската религия от тази епоха съдим по различни източници, но те не са достатъчно ясни и имат нужда от тълкования. Винаги, когато говорим за тракийска религия на първо място се цитира едно много известно сведение на Херодотс затова, че траките от всички богове са почитали само Дионис, Арес и Артемида, а отделно от народа царете са почитали Хермес и от него са извеждали своя произход. Много са се занимавали учените с това сведение. Археологическите данни не го потвърждават. Не може да се търси точно покритие на тракийските религиозни представи с гръцките и наименуването им на тракийските богове с гръцки имена от Херодот не могат да се разбират буквално.

От друга страна, редица сведения и археологически данни от елинистическата епоха говорят за едно доста широко разпространение на култа на Аполон в Тракия. Действително траките са познавали една много стара почитана богиня – майка, свързана с най-древния култ на плодородието и продължението на рода. Това става ясно от многобройните женски статуйки още от времето на неолита, които представят фигурки с подчертани женски форми, свързани с плодородието. Култът с тази богиня се доразвива. Срещаме я в много паметници на тракийското изкуство. Може би същата тази богиня трябва да търсим на една фалера от село Галиче, Врачанско. Тя е изобразена с венец в ръка да увенчава починалия цар и да го дарява с безсмъртие в неотдавна откритата гробница при село Свещари, Разградско.

В района на Родопите и около Пазарджик прави впечатление почитането на една богиня, която в римската епоха се свързва с Хера, но Хера сама и с малко по-различен от гръцкия й култ. На една голяма находка от бронзови плочки от Разград, я наричаме съвсем определено “Разградската богиня”. Един друг въпрос все още остава без отговор – с какъв култ и какво божество трябва да обясним все по-често откриваните на различни места в Тракия култови огнища – глинени площадки в средата на жилища или в насипи в надгробни миголи. Украсени са с различни разтителни и животински орнаменти. Паралелно с този женски култ се развива и мъжкият отрязяващ небето и слънцето и творческата сила на природата. Този култ е съществувал още от дълбока древност. Това показва откритият много интересен никропол от епохата на енохите при Варна. Там сред разнообразните златни предмети се срещат и дребни пластинки от злато във формата на бигчета, обикновено свързани с мъжкия култ.

Малко по-късно при с. Овчарово пак от същата епоха бяха намерени група глинени предмети, възпроизвеждащи сцена на слънчев култ. За такъв култ говори и открито при крепостта Черни град светилище. То представлява една площадка на скалата, до която водят две изчукани в нея стъпала. Разположена е в най-източната част на скалния масив и е обърната на изток. Зад нея точно е изчукана нисша в скалата. Гледан от там изгревът на слънцето откъм централното било на Стара планина е великолепен. За слънчевия култ на траките свидетелстват също няколко селища на скалите при крепостта Палеоскастро над Тополовград, в скалите при с. Байлово и др. На южната и източната част на скалния масив при тези светилища са изработени релефни и вдлъбнати слънчеви крепости. Остава неясен още въпросът за Дионис – много сложен и тълкуван в научната литература.

Според някои от античните автори, Дионис има тракийски произход. За него имаме сигурни данни само в района на планината Пангей и Родопите, където античните автори сочат и неговото най-голямо светилище. Дионис най-вероятно е стар култ, разпространен по цялото Средиземноморие още от предгръцко време, който съчетава в себе си представи за покровител на плодородието и всички земеделски култове. За разлика от гръцкия Дионис, който има по-спокоен аспект на покровител, тракийският Дионис е бог на екстаза, оргистатическата лудост и екзалтация. В неговия култ се проявява вярата на траките за сливане с божеството. Вероятно като ремунисцензия на местен стар култ, характерен за района на Северозападна Тракия, е почитането на един култ на двойка божества, запазен под различна форма през римската епоха като Зевс и Хера в светилище при с. Коприловци, Кюстендилско, като Асклепий и Хигия, Асклепий и Афродита в светилището при Глава Панега. Тази сложна и разнообразна картина на религиозни представи заварват в земите на Тракия римските завоеватели. Тя създава много сложна основа за развитието на римския култов живот тук.