От всичко, което знаем и което ни показват археологическите разкопки, става ясно едно, че за разлика от гърците, които са вярвали в съществуването на подземното царство на Хадес, където са отивали сенките на починалите, траките са вярвали в безсмъртието на душата. Според археологическите открития съпътстващите погребението елементи, можем да разделим на две групи. На първо място остава самият погребален ритуал, който не бива да се смесва с различни външни влияния или деление на пол и ранг. Връзката с тези представи на траките много добре е показана в една легенда за Орфей, в която се казва, че главата му била поставена на висок стълб, забит в земята, за да може да бъде огрявана от слънцето. По този начин се осъществява връзката му със земята, и със слънцето и с неговата очистваща сила.

По-трудно за нас е да възстановим по археологически път всички други ритуали, придружаващи погребението. Тук би могла да се привлече една особена сцена, която се среща по някои надгробни плочи, преди всичко от античния Одесос (дн. Варна), наречена погребално угощение. Починалият е представен легнал на легло, като в много случаи в издигнатата си дясна ръка държи венец. Пред него има масичка с различни храни. Тази сцена вероятно символизира, описано от антични автори угощение. Придружаващите го лица – слуги, близки, семейство участват в целия този ритуал. Венецът символизира пътят, по който той е тръгнал към безсмъртието. Същото това значение имат и множество златни венци, които се откриват в множество погребения в различни райони на Тракия, и в близки области на Македония през елинистичната епоха, което говори за единството на духовната им култура.

Такъв венец виждаме в една сцена, изобразена над погребалното легло в гробницата, открита при с. Свещари, Разградско. Там е представен починалият на кон и пред него фигура на жена – вероятно богиня, държи венец, протегнат над главата на конника, с което тя символично му дарява безсмъртие. Казънлъшката гробница дава и други подробности от описания от Хердот обичай – схематична сцена в купола на гробницата на надбягване с колесници. Друг важен елемент в откритите в Тракия погребения е наличието на колесници, които се откриват или някъде около гробниците, или в самия могилен насип. Конят играе магическа роля, свързана със слънчевия елемент и ролята, която той може да изиграе при обезсмъртяването на покойника.

Макар и по-рядко се срещат погребения и жертвоприношения на кучета, много често предварително обезглавявани. С различни костни материали от различни животни са изпълнени и множество ями, които се откриват в погребалните насипи на могилите или около тях. За почитането на починалите като герои – полубогове, някои изследователи приемат, че говорят и редица помещения към гробниците или изграждането им като храмове, наречеби херони, на различни места в Тракия. Такава е гробницата при с. Свещари и при с. Стрелча. Разкрит е херон при с. Любен, Търговишко. Най-ранният вид тракийски погребения с от късно бронзовата епоха. В повечето от тях мъртвите са направо положени в земята, като краката са свити към корема и главата към тях. Така е седяло тялото на зародиша в утробата на майката – връщане в майката земя за нов живот.

По-късно, в ранножелязната епоха се появяват погребения в урни – обикновени керамични съдове, поставяни в малки ями и затрупани с малки могили от камъни. Много интересни материали за бита на тракийското население дават разкопаните при с. Дуванли некрополи: при Мущовица, Кукова могила, Батова могила. Голямо развитие отбелязват и погребалните съоръжения. Освен обикновени градове, са известни и по-сложни погребения. Най-старите са долмените, разпространени най-вече в районите на Сакар и Странджа. Те представляват правоъгълни съоръжения, изградени от големи каменни плочи. Планът им е различен. Някои са състоят само от едно помещение, като пред тях има и предверие. Между двете помещения в разделната плоча е издълбан отвор.

С долмените можем да свържем и околните гробници, открити пак в Сакар и Странджа, и на много места в Родопите. По-късно в Тракия се развиват засводените гробници. Един голям дял от тях са с правоъгълен план и цилиндричен свод. Това е една голяма група гробници, наречена македонски тип. Друг вид са т. нар. куполни гробници. При тях имаме два вида помещения. Обикновено входът (дромос) и предверието са покрити с фалшив свод, получен от издаването на всеки следващ ред камъни малко навън и скосяването на ръбовете, при което се получава заобляне на повърхността. Един от най-интересните примери на този вид куполни гробници е гробницата при Мал тепе при Мезек, Свиленградско. Планът й представлява дълъг коридор – драмос и три помещения, разположени по централната ос. Първите две са четвъртити, а последното – кръгло, покрито с фалшив купол.

Гробницата датира от първата половина на на IV в. пр. Хр. Куполни гробници са разкопани при Севтополис, най-голямата и най-интересна от които е тази при Казънлък. Тя е с много по-малки размери и градена от тухли. Особен интерес при нея представляват уникалните стенописи. Друга група гробници се откриват в североизточна Тракия, от които най-голяма и значителна е гробницата при с. Свещари. Тя повдига също много интересни въпроси, както със своята архитектура, при която е изградено допълнително помещение, вероятно свързано с някакви ритуали, които са били извършвани и след погребението многократно. Тя представлява интерес и с богатата си украса. За нас сега е много трудно да кажем, какво се е запазило и какво е унищожено от тази богата древна култура.

Но едно е ясно – каквито и влияния да са дошли и каквито и изменения да са настъпили на тази територия, все пак е останало едно население, което винаги е пречупвало тези влияния през призмата на своите разбирания. То е запазило самобитните елементи на своята култура и в периодите на силна елинизация, и романизация. И колкото и да е трудно сега да кажем кое в нашата съвременна култура откъде идва, все пак едно е сигурно – че на същите места, където са били старите оброчища, по късно са издигнати манастири. Пак народът празнува празници, свързани с плодородието, пак се почита пролетното слънце. И много често в народните празници ние виждаме като че ли нашите далечни прадеди с техния копнеж и надежда за плодородие в лицето на нашите съвременници.