Може би най-много знаем за тракийското изкуство. Благодарение на археологическите проучвания през последните години и щастието на археолози да откриват богати погребения и най-важното – случайните находки на златни и сребърни съкровища, пред нас се разкрива едно интересно, оригинално, багато и разнообразно изкуство. За истинско тракийско изкуство говорим от времето на късната бронзова епоха, когато вече има и истинска тракийска култура. Най-ранни негови прояви са глинените статуйки на една много интересна култура в северозападните части на нашите земи. Културата от късно бронзовата епоха, наречена по името на селото, където са открити първо тези паметници, село Орая. Край с. Вълчитрън е открито случайно съкровище от късната бронзова епоха. То е едно от най-големите златни съкровища от нашите земи. Тежи 12 кг.

Най-вероятно е служил при почитането на някакъв култ, представляващ траща, свързан с великата богиня – майка, в съчетание с нейния син и дъщеря. Геометричната украса е най-характерен белег за тракийското изкуство от къснобронзовата и ранножелязната епоха – XV-VI в. пр. Хр. От тази епоха са запазени много токи от колани също с геометрична украса, общи висулки, гривни, някои от които завършващи с разширени краища, украсени с геометрични фигури или със змейски глави. Наред с геометричната украса в този период се появяват и животински елементи. Тяхнто използване в украсата на предметите на изкуството е характерно за всички народи със земеделско-скотовъден бит. Тук липсват фантастични животни.

Характерни за траките са един вид накити във формата на фибули. Много изящен паметник от това изкуство е едно бронзово еленче – открито в Севлиево. То е много схематично, но изящно изработено. Свидетелства за развилата се аристокрация са открити погребания и като случайни находки малки бронзови брадвички, в горната част на които са изобразени глави на различни животни. Те са служели като украса на жезли, определящи царската власт. След VIв. пр. Хр. започва разцвет на тракийското изкуство, който се обуславя от разрастването и обогатяването на аристокрацията. От VIв. пр. Хр. имаме открити много погребения, в които срещаме богати произведения на тракийската горевлека. Преди всичко това са погребения, разкрити при с. Дуванли, Пловдивско.

Широко място в украсата на предметите на изкуството на траките в това време заемат и растителните елементи. Повечето от тях имат символичен характер. От същото време са открити и няколко златни пръстена в погребения, на които починалият е изобразен на кон – вероятно хероизация или символ на царската власт. В много погребения от VI-IVв. пр. Хр. се намират различни елипсовидни златни нагръдници с разнообразна, предимно растителна украса, признак на аристократична принадлежност. На един златен колан от с. Ловец, Старозагорска област, е изобразен лов на глиган. Сцената е представена в два огледални образа – глиган, гонен от двама ловци. Тази сцена обикновенно се тълкува като царски лов. През 1953г. случайно при Луковит е заровено сребърно съкровище, което представлява няколко рупи различни предмети. Едната група са сребърни съдове – чаши, фиали и кани, които се датират към V- IVв. пр. Хр.

Всички са украсени с геометрично и растителни мотиви, някои от които много богати. Една голяма част от предметите представляват конски амуниции – юзди, халкички и апликации от конска амуниция – лъвски и човешки главички. Към тях спадат и три гарнитури от апликации за конски амуниции, които представляват особен интерес с богатата си украса. Едната е много схематично украсена, като две плочки с изображение на грифони, а другите с конски глави в кръг по посока на часовниковата стрелка. Втората се състои от начелник с грифон и четири плочки: две изобразяват елен, нападнат от лъв – често срещащо се в китайското изкуство, и другите представляват ловна сцена – конник, нападащ лъв – прототип на иконографията на толкова разпространения през римската епоха Тракийски конник. Най-голяма е третата гарнитура, която има покривка от златна пластика. Две от нейните апликации са ажурни и с много по-изящна украса – с многолистна розетка.

Много данни за тракийската митология и религиозни представи дава едно друго съкровище, също така случайно открито при с. Летница, Ловешко. То се състои от сребърни конски апликации, някои от които са покрити с позлата. Три от тях представляват борба на различни животни – лъв и елен, грифон кълве елен, борба на две мечки. На осем четвъртити пластинки е представен конник, хвърлящ копие срещу невидим неприятел. Конникът е облечен изцяло в ризница. На три от плочките зад конника е изобразена човешка глава, на една лък, а на две конска глава. На осмата е представено цяло животно – куче или вълк. На деветата плочка с подобна сцена композицията е по-сложна и повече се приближава до иконографията на Хероса от римската епоха. Конникът е представен, хвърлящ копие срещу изправената пред коня му мечка, а под краката на коня е легнало животно – куче или вълк.

На крака му личи наколенник с човешка глава. Има още две пластинки. На едната е женска фигура, яздеща фантастично животно, а на другата – сцена, изобразяваща съвсем реалистично свещен брак на богинята – майка с нейния син и любовник. Съкровището от с. Борово, Русенско, също е интересен източник за изследване на тракийската култура. Предмет на особен интерес е една каничка, богато украсена със сцени, които обикновено са сварзани с Дионис и неговата свита. Безспорно едно от най-интересните е открито случайно при изкопни работи за къща – Панагюрското съкровище. То е повдигнало много въпроси и все още не може да се смята за напълно изучено и разтълкувано. То съдържа златни съдове с тегло общо 6 кг 260 г. Състои се от една амфора – ритон с два отвора за пиене на дъното – вероятно идваща от някакъв обичай на побратимяване, три кани с глави на амазонка и дръжки, представляващи свинкс.

Каните имат тази особеност, че в долната си част са също с отвори за пиене. И освен това четири ритона, от които три са животински глави, а четвъртият е предната част на козел. Към всичко това се прибавя и една голяма разлята паница с три концентрични кръга негърски главички, и четвъртият – най-дребен – с жълъди. Панагюрското съкровище е един от най-интересните паметници на елинистическото изкуство. Вероятно е работено някъде по бреговете на Мала Азия или Пропонгида за нуждите на тракийски владетел. Напоследък особен интерес събужда новооткритото съкровище от 165 сребърни съда при с. Рогозен, Врачанско. То се състои главно от канички и фиали и дава типично тракийски съда-чаши, наречени гобелета. Украсата на повечето съдове е растителна на някои много стилизирана.

На една каничка в две колесници с четири коня са изобразени – на едната женска, а на другата мъжка фигура – една интересна иконография на двойка божества - мъжко и женска, характерна за тракийската религия, особено в този район, и добре познатата от римската епоха от паметниците на т.н. Тракийски конник, както и при различни синкретични култове. На някои от фиалите се четат имената на трима тракийски царе – Котис, неговия син Керсеблопт и Садок. Родителният падеж на надписите говори за притежание на царя. От тракийската живопис имаме сравнително малко запазени паметници, но с изключителна стойност. Тъй като от гръцката живопис от това време нямаме нищо, освен живопистта по вази, запазените от тракия стенописи имат още по-голямо значение.

Най-важен паметник от IV век пр. Хр. е гробницата при Казанлък. Тя е един уникален паметник и на гробничната архитектура – куполна гробница в сравнително малки размери, градена от тухли. От особен интерес са нейните напълно запазени стенописи. Сцената в централната част представлява погребално угощение – характерно за гръцката и малоазиатска живопис по това време. Покойникът и неговата съпруга са седнали на два стола пред маса, отрупана с храна, загледани в небитието. От двете им страни е представено шествие от роби, които носят любимите им предмети, необходими за задгробния живот. На горния фриз е изобразено надбягване с колесници – характерен елемент от погребението на знатен тракиец.

Във входния коридор – дромоса на гробницата, е изобразено състезание на войни, съпътсващи погребението. Майсторството на изписването на сцените поразява с високата си класа. С това тя повдига много спорове относно нейния майстор. Но тук не е важен произходът, а фактът че в съдържанието на живопистта се чувстват елементи, продиктувани от тракийския вкус. Нов материал за изясняването на тракийската и култура дава и откритата през 1983г. гробища при с. Свещари, Разградско. Нейната архитектура е малко по-различна. Тя е с квадратен план, но към централното гробно помещение има и едно допълнително. Най-интересно, обаче е гробното помещение – камерага.

Стените й са украсени с женски скулптурни фигури – по три на късите и четири на дългата страна на гробницата. Ръцете на повечето фугури са вдигнати с длани нагоре. Полите им са извити навън като обърнат лотосов цвят. Лицата на всички фигури са различни. Цялата гробница е била украсена с богата скулптурна архитектурна украса. Такава украса има и на гробницата при Стрелча, Пазарждишко . Периода III – I век пр. Хр. тракийската торевтика става по-бедна. От този период са запазени предимно накити, които имат сравнително багата геометрична украса. От това време е и съкровището при с. Галиче, Врачанско. Повечето предмети тук са украсени с растителни елементи – листа и розети. Интересни са две фалери – вероятно токи от колан. На едната е изобразен конник, а на другата женски образ, вероятно богиня. В своето развитие тракийското изкуство преминава през сложен път и търпи влияния както в техниките и някои подробности, в начина на предаване на образите, така и със сюжетите и съдържанието, което влага в тях.