Легендите разказват за енергийните и магически центрове на района. Познавачи твърдят, че белите и черните биополета в резервата могат да те изцелят или пък да ти докарат тежка болест. Важното е да знаеш тайната на камъните около конника. Медитациите при изгрев слънце върху определени отломъци лекували от мигрена до язва, разказват препатили.

Грешна стъпка по тайнствените места обаче можела да доведе до силно влошаване на здравето, смятат радиестезисти. Те твърдят, че преди битка българските воини са лягали на местата, излъчващи отрицателна енергия. Така са получавали нещо като биодопинг, който е превръщал войската в машина за убиване. На това мистиците отдават успехите на Тервел, който стига с войските си чак до Константинопол и успява да помогне на Юстиниан Втори да си върне трона.

Смята се, че точно под релефа положителното енергийно излъчване е най-силно. Вдясно пътят води към скалния параклис „Св. Панталеймон”. Там посетителите могат да запалят свещ и да оставят написано най-съкровеното си желание. Конникът е издялан в естествени размери, а цялата композиция е широка 3,15 м и висока около 2,90 м. Местните жители разказват, че надписите около него се виждат най-добре следобед.

Една от най-екзотичните версии за произхода на Мадарския конник, която те са чували, е свързана с далечен Тибет. Тя звучи убедително, защото лингвистичната реконструкция доказва, че названието на конника идва от топонима Мандара. Елементите, изобразени на Мадарския конник – гега, ореол, жезъл и змия, са символи именно от планетарната индо-арийска религия митраизъм*, твърдят учени.

Не само лингвисти, историци също безуспешно се оптиват да разгадаят кой е тайнствения конник и какво е искал да ни каже авторът, издялал камъните над село Мадара. Едни твърдят, че зад древното изображение стоят траките. Защото само те са имали култ към конникът ловец, пък и само те от народите в цялата Римска империя са притежавали уменията да дялат толкова прецизно скалата.

Местното население по всяка вероятност е увековечило някои от своите божества като Бандида, предполагат археолозите. Други капацитети обаче бранят тезата, че Мадарският конник е дело на прабългарите. На скалата, изсечена на 23 метра височина в естествен размер, те са изобразили хан Аспарух, Крум или Омуртаг. Нов прочит на скалния феномен дава различна трактовка на изображението.

Александър Хофарт доказва в книгата си „Изгубените кодове на древните българи”, че Мадарският конник е древен хороскоп. А силно ерозиралият релеф отразява разположението на звездите в момента на основаването на Първата българска държава. В предните си лапи барсът (наричан лъв) държи змия. Тя символизира годината на Змията 165 г. Тогава кан Авитохол създава първата българска държава в Европа.

Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница. Тази версия звучи все по-убедително особено след като в пещера на скалния комплекс бе намерен мраморен къс от сфера със зодиакалните знаци. Точно този зодиак на повече от 20 века стана атракция в музея в подножието на конника.

Сечивото на неизвестния жрец е във витрините редом с находки от езическото светилище „Даул таш” на старите българи. Любопитна подробност е, че при първоначалните изследвания йероглифите около каменния ездач не били открити. Това става години по-късно, по време на чествания по повод годишнината от обявяването на Мадара за историческо-археологически резерват.

Вечерта на тържественото събрание силни прожектори осветили конника отдолу. Сякаш от нищото около тялото на коня и над главата на ездача се появили сенките на древни писмена. Датирането им като прабългарски обаче не означава автоматично, че нашите прадеди са мистериозните скулптори.

Мнозина вярват, че идвайки по тези земи, хората на Аспарух са заварили конника. И тъй като животното им е близко като светоусещане, са счели находката за знак от бог Тангра и са започнали да си пишат имената около езическата икона. В близост до релефа са още две забележителности – Малката и Голямата пещера. Според преданието по импозантния свод на Голямата пещера векове наред е съществувало древно тракийско светилище на трите нимфи, покровителки на водата, горите и природата.