В науката дълго оживено се спори върху въпроса за произхода на траките. Тяхната най-ранна история се крие в една малко позната епоха, която откриваме главно по археологически материали. Траките са една историческа общност, която виждаме още от края на бронзовата епоха. Нямаме основание да омаловажаваме и това, което ни е дадено преди нея и е процъфтяло тук като една много висока култура, никога не напълно унищожена. А новото й развитие е продължило на базата на по-старото. Тези елементи датират още от най-ранната камена епоха, като над тях са се наслоили различни нови по време на прииждане племена, вероятно в края на енеолита, по-късно през бронзовата епоха, докато се стигне до същинската тракийска култура едва в късния й етап.

Tака в съчетаването на различни елементи на развитие, можем да смятаме, че са се създали тракийската култура и етническият облик на траките от историческата епоха. И не на последно място трябва да поставим и културните взаимоотношения между разположените близки, граничещи една с друга области. За окончателното завършване на оформителния процес на траките можем да смятаме средата на II – то холядолетие пр. Хр. Но този процес не е кратък и е продължил много хилядолетия. Прието е населението от този период да наричаме “предтраки”, за разлика от исторически наложилите се “траки” от времето на Омир. И така, за траки в същинския смисъл на думата, можем да говорим едва от късната бронзова епоха, когато с името Траике или Траине най-раниите гръцки автори, и преди всичко Омир, са наричали земите на север от Гърция, с които те са имали сравнително слаба връзка.

Повече данни имаме от времето на гръцката колонизация, когато гърците влизат в пряк контакт с всички райони на север и с голяма част от Тракия. От средата на II хил.пр. Хр. с понятието Тракия се наричал районът между Дунав, Черно море на изток, Бяло море и Мраморно море на юг и на запад долината на Струма и Места. Цялата тази територия е била разделена между различни племена. Познати са около 50 тракийски племена, разселени върху територията на днешна България. По значителните от тях са: мизи (Северозападна България), гети (Северозападна България), серди (Софийско поле), агриани, дантелети (Кюстендилско), меди (по-горното течение на Струма), кайлалети (Родопите), беси (по горното течение на Марица), одриси (по долното течение на Марица) и др.