От античните автори още се знае, че траките са живели в селища неречени ауле (за това говори още Есхил в своята трагедия “Перси&rdquo. Още преди много години българският археолог Ив. Велков откри едно такова селище при с. Драгойново, Пловдиско. В късната бронзова епоха траките са започнали да укрепват селищата си – първо със землени укрепления, които по-късно прерастнали в каменни стени, без спойка или само със спойка от кален разтвор. Жилищата им са били планирани около един център и разположени на разстояние, за да може да се преминава от едното в другото. Градени са наземно като стените им били направени от набучени в земята колове, около които е била изплетена мрежа пръти, измазани с глина. Характерно за най-ранните тракийски жилища от късната бронзова епоха е закръглянето на една от късите стени като аспида и разполагането на входа срещу нея.

Обикновено входовете са били разположени на юг, което е продиктувано от по-суровия климат на Тракия. Още в края на II-то хил. Пр. Хр. едновременно със селищата, изградени на равните места близо до реки и извори, траките започват да строят и крепости по планинските, естествено защитени места. Първите крепости са били създадени по по-лесно достъпните планини като Родопите и Странджа – Сакар. Характерно за тракийските крепости е това, че те били издялани на естествено защитени места. Крепостната стена следвала извивките на терена и била изграждана само в тези части, които са били по-уязвими. Крепостните стени са били градени от ломени камъни или много плоски, или във формата на Т и Г, така че се прилепяли плътно един до друг и не е имало нужда от никаква спойка. Техниката на градене е т. н. имплектум.

Една от датираните като най-ранна крепост е така наречената Малкото кале при Созопол, разположена на място с много добър поглед към морето. Изцяло разкопани са доста от тези крепости. Един такъв пример е крепостта Чертиград в Етрополския Балкан. Тя е изградена от вододелната линия между Северна и Южна България на река Черни Вит. Цялата крепост заема възвишение във формата на издължен език, който е бил достъпен само от запад и само там е била издигната крепостна стена. Крепостта е имала два входа – на южния и северния край на стената. Вътре в тези крепости понякога имало малки селища, но в повечето случаи те не са служели за живеене на населението, а само място, където то е могло да се оттегли при опасност.

Тракийските крепости са били обединени в много добре замислени и организирани крепостни системи. Такива крепостни системи се очертават в много райони на Тракия и могат да се свържат с отбраната на тези райони. Такава една система се разгръща около Ботевградското поле. Такава крепостна система се забелязва и в района на Западна Стара планина - Берковсия балкан, където минават пътищата, свързващи богатия на злато район около Монтана с Бяло море. С крепости се очертават и някои пътища през Стара планина, които свързват Северна с Южна Тракия като например пътят през Сливенския Балкан, който свързва Никополис ад Иструм с Кабиле и др. През IV век пр. Хр. в Тракия започват да се изграждат и градове в истинския смисъл на думата със своя градска икономика. За тяхното съществуване говорят археологическите разкопки от последните години.

Такъв град вероятно е бил Филипопол (днешен Пловдив), античното Кабиле при Ямбол, където най – високата част на града – м. Зайчи връх, открива останки от една доста по-ранна епоха. Най-ясна представа за тракийския град от елинистическата епоха, възникнал като царска резиденция на тракийския цар Севт III, е разкопаният преди 35 г. град Севтополос при с. Копринка, Казънлъшко, залят в последствие от водите на яз. “Георги Димитров”. Той е бил изграден според елинистическата мода на гръцките градове в Мала Азия в правилна система, съобразена с посоките на света. Ограден е бил с крепостна стена от три страни и само от страна на р. Тунджа, където е бил недостъпен, не му е била необходима стена.