Масивът Сини камъни от дълбока древност е правил впечатление на всеки, който минава по тези места. Самите камъни менят цвета си при изгрев и залез слънце през лятото и зимата. Те са силни най-вече през зимата. При залез слънце обаче придобиват виолетово-червен оттенък. Промяната в цвета, разбира се, не е някакво вълшебство, а се дължи на едно специфично синьо-зелено водорасло, което вирее единствено и само по скалите на Сливен.

Това е уникален вид, който го няма другаде, твърдят специалистите. Мнозина мислят, че всъщност цветът на скалите се мени заради лишеи, но това е погрешна теория. Лишеи наистина има, но причината за променливия цвят са именно водораслите. Най-разпространената легенда за карандила се свързва с орлите. Всъщност тези величествени птици са живели тук още преди да се появят хората. Във високите зъбери и чукари орлите изграждали своите гнезда.

На самия връх Карандила има чудесен извор, който съществува и днес. Хората го знаят като Куш бунар. Преведено на турски това означава птичи извор. Когато през деня орлите отлитали високо в небесата, изворът изглеждал като синьо око и именно по него те се ориентирали при завръщането си. Когато пък поредното младо орле трябвало да полети за първи път, два по-големи орела го отвеждали на Куш бунар, давали му глътка орлова вода и , подкрепяйки го с мощните си криле, се издигали в небесата.

Това ставало винаги преди изгрев слънце. Точно когато слънцето се покажело, старите орли се отдръпвали и младото оставало само. Ако то останело във въздуха, ставало орел. В другия случай просто изчезвало сред скалите. Когато някоя птица стигала своя залез, отново минавала през орловия извор и там за последен път опитвала от чудотворната вода.

Орелът сам чувствал кога е вече в тежест на своите събратя. Точно на Куш бунар той си взимал сбогом с всички, отпивал последна глътка и бавно се издигал високо в небесата. Когато го огреел последния слънчев лъч при залез слънце, орелът свивал криле и с бясна скорост завинаги изчезвал в бездната на Сините камъни. До началото на 1962 година на Карандила е гнездела една от последните двойки белоглав скален орел у нас.

Преди това до началото на 50-те години районът е бил известен с многото си орли. Старите хора разказват, че зимата на 1951 година била много люта. Тогава от румънско в Балкана дошли глутници вълци, които останали на Сините камъни, създавайки много пакости на овчарите. За да избият хищниците, хората хвърляли трупове на умрели животни, поръсени с отровата стрихинин.

Предполага се, че това е основната причина за унищожаването на орлите в Сините камъни. Именно и тогава е изчезнала и популацията на орлите в района. В рамките на природен парк „Сините камъни” се намира и резерватът „Кутелка”, където са обиталищата на орлите. Това е дивно и непристъпно място и дори днес човек трудно достига до някой от краищата на резервата. За да стигнеш до тук, трябва да имаш опитен водач планинар. На Карандила расте удивителното цвете урумово лале.

Единствено тук може да се намери съселката и още няколко специфични цветя само за този район на Стара планина. Българската история е буквално вплетена в пътеките на Карандила. По тези скали и върхове се е крил Хаджи Димитър, преди да се включи в четата на Панайот Хитов. Самият Панайот Хитов всяка година е събирал юнаци точно на Карандила. На стария римски път Индже войвода е причаквал богатите кервани с търговци и стоки.

Туристите обаче трябва задължително да знаят, че изкачването по самите камъни е опасна задача. Особено в мъгла има вероятност да се хлъзнете и просто да изчезнете в някоя от пропастите. През пролетта поляните на Карандила буквално посиняват от минзухари, а по-късно стават жълти от игликата и лютичетата.