Едно от най-големите затруднения на учените при изучаване на тракийската култура е възстановяването на езика на траките. Не са запазени почти никакви писмени паметници, освен няколко надписа на тракийски език, и това прави този процес изключително труден. Най-важен източник за възстановяването на езика на траките остава гръцката и римска литература. У античните автори са запазени голямо количество местни имена на реки, планини и градове в Тракия, които със сигурност могат да се приемат за тракийски. Такива са имената на някои реки: Хетрос/Марица/; Нестос /Места/; Стримон /Струма/; Истрос /Дунав/и др. Имена на селища: Кабиле/ край Ямбол/; Берое/Стара Загора/; Сердика /София/; Пауталия /Кюстендил/. Имена на планини: Орбелос /Рила/; Хемус /Стара планина/.

Друг важен източник за възстановяване на тракийския език са надписите. За сега най-интересен, но и създал най-много затруднения на българските лингвисти е надписът на един златен пръстен при погребение при с. Езерово, Пловдиско. Надписът гласи: “Ролистене, аз, Неренея Тилтея, умирам редом с моя блажено - почивши, която отгледах децата”. Най-старият надгробен надпис, открит в нашите земи (от IV в. Пр. Хр.) е този от с. Кьолмен, Шуменско. Той гласи: “Ебар, син на Зевса, живях тук. Не повреждай този (гроб). Не осквернявай самия този покойник, за да не ти се направи това (същото). Друг голям дял надписи са гръцките и отчасти латинските, открити в нашите земи до края на VI век пр. Хр. Преди всичко те съдържат много имена на селища, често посочени като тракийски. Най-много са собствените тракийски имена, които се срещат в надписите и непрекъснато нарастват с новооткритите материали.

Те дават много и различни данни за изясняване не само на тракийския език, но и на ролята на траките в цялостната антична култура на тракийските земи, особено през римската епоха. Едва ли можем да говорим за напълно единен език в цяла Тракия. Като се има в предвид голямата разпокъсаност на Тракия и голямото разнообразие на Тракийската култура, може да се очаква, че и тракийският език е бил разделен на диалекти. Със сигурност можем да кажем, че тракийският език принадлежи към голямата група на индоевропейските езици.