Лилия Крачева

Известно е че Тракийската култура е безкнижовна, а достигналите до наши дни сведения са от древногръцки произход. Археологическите находки и достигналите до нас писмени документи очертават битийно-етностно общество с изключителна духовна практика - стигало се е до там, че занинията с музика и предаването на музикални знания са били табу, а практикуващите са полагали клетва за мълчание. Моменти от ежедневието, музикални инструменти, богатство на цветове, форми и отношения, всичко това е изобразено по стените на фрески от гробници, по богато орнаментирани глинени и златни съдове, а накитите свидетелстват за една художествена зрялост на мироглед хармоничен и пасторално-идиаличен.

В една земя плодородна, кръстопътна, климатично благоприятна под звездите на небе, към което и до днес вдигаме очи за да прочетем или отхвърлим скритите знаци за естеството на ежедневното живее народ, ценящ уменията свързани с общуването чрез емоцията танц  -звук-театрализация. Името Орфей за пръв път изплува из книжнината на древна Гърция чрез елинскя лирик Ибик през 6 в. пр.хр. това е време, в което тракийското жречество се превръща в отделна обществена прослойка. В гръцката писмена традиция Орфей е не само цар, жрец и певец, но и поет, лечител, пророк, един от седемте мъдреци.

Древните гърци го считат за създател на хероическата метрика /литература-вид стихотворна стъпка/, на астрологията и земеделието. Не е бог, но е син на земята и слънцето. Орфизма е най-значителната религиозна доктрина в древна Тракия. Според тракийският орфизъм светът се формира от 4+3+3 и т.н. степенни цикли. В първият-четиристепенният - Богинята майка самозачева, ражда сина си-слънцето, изчаква го да възмъжее и се съединява с него, за да даде началото на следващия цикъл. Той вече е тристепенен, защото зачеването е извършено веднъж за винаги. Посветеният / т.е. синът на богинята майка/ е вече в състояние сам да задвижи следващия цикъл.

Подобни четиристепенни /хоризонтални/ и тристепенни /вертикални/ модели са познати и в други митологии. Особеното при тракийският орфизъм е че хоризонталният и вертикалният модел, тоест изповядването на култ към земята и слънцето се съчетават. Дионис е носител на идеята за хоризонталната организация на света поради което е хтоничен Бог.  обредната му система е колективна и мистериална.  Аполон/Орфей/ е соларно божество, носител на идеята за вертикална организация на света - затова става и бог на посветените и обредната му система не е колективна. Персонифицират се две идеи, на които съответстват различни обредни действия. Колективната мистериалност е есктатична, защото всеки участник се опитва "да стигне до бога"

Индивидуалната е ентусиасматична, защото участникът въвежда бога в себе си чрез вътрешно нравствено напрежение. Този тип мистериалност е собствено орфическа и се изповядва на основата на 4 плюс тристепенния модел. По вертикалата царят и посветеният /посветените/ търсят най-прекият път, за да се слеят с божественото. Двете взаимно свързани части на тракийските вярвания са въплътени в мита за Орфей, разкъсан от вакханките. От кръвта на певеца поникнало растението китара, което издавало китароподобни звуци по време на дионисиевите празници.

В скални светилища без покрив, облечени в бели дрехи, без оръжия, водени от стремеж към самоосъвършенстване и вяра в безсмъртието след безмесен пост участниците в мистериите /така са се наричали обредите по посвещаване/ тръгват да съобщностят своята представа за ритмизирания космос-вселена. Обществото на посветените е достатъчно малко и не търси нови членове. Древногръцките историци присъствали на ритуалите се въздържат от подробни описания - може би поради възбрана от публичност. Отронена оттук -оттам е информацията за използване на танци и музикални инструменти като изразители на ритмизираната вселена. И така двете взаимно свързани части на орфическата доктрина - култа към слънцето и култа към земята се изповядват от два типа общности: соларният култ и мистериите характерни за него са приоритет на малобройни затворени мъжки общества от средите на аристокрацията.

В техните обреди се използват само струнни инструменти /Орфей винаги е изобразяван с лира или китара в ръка/. Хтоничният култ е разпространен сред големия брой непосветени привърженици на орфизма. В обредите им участват ударни инструменти – тимпани, кимвали, барабани, звънчета и различни видове едно и двуцевни флейти. Несъмнено култура, която диферинцира музикалните инструменти и сързва тембъра им с елементите на религиозната си доктрина се намира на твърде високо ниво на развитие. Най-емблематичният образ, преминал през вековете чак до наши дни безспорно е Орфей- символ на магическата сила на музиката.

С течение на времето под влиание на обществено-историческите промени в тракийските земи соларният култ постепенно изчезва. Много по-жизнена се оказва другата страна от древнотракийските вярвания, свързана с почитта към земята и обредите в чест на Дионис. Тя се фолклоризира и в народната ни култура се запазват елементи от старите тракийски вярвания и ритуали пречупени през призмата на христианството. Може би най-интересен в това отношение е нестинарският обред. В него са съхранени както инструментариумът на древнотракийските дионисиови чествания - тъпан звънчета и духовият инструмент който днес е гайда, така и отделни елементи на музикалното мислене, основаващи се на орфическата вяра.