kapanat_na_senkite.jpg

(кратък разказ от  609 думи)

Колко глупаво от нейна страна да повярва, че в съобщението за лятно парти без алкохол и наркотици няма никакъв подвеждащ елемент и дори нарочно скроен капан, за да попадне по най-наивен начин именно на това събитие.

Всичко звучеше и изглеждаше прекрасно. Парти само с танци и без никакви упойващи вещества. Тя не се колеба дълго дали да отиде, още повече, че то беше сравнително рано, около 20 часа. В момента нямаше приятел, а много й се искаше да излезе и да се забавлява, да потанцува. Много обичаше да танцува, но рядко й се отдаваше такава възможност, защото почти не излизаше сама във вечерно време.

Нямаше и много приятели, защото социалната функция за контакти чрез алкохол и цигари при ней липсваше. Тя можеше да общува съвсем свободно и непринудено без излишни стимуланти, а това изглеждаше твърде странно в очите на хората, които употребяваха. За това обикновено вечер прекарваше времето си сама с книгите или с уроците и домашните от различните курсове, които посещаваше. 

Имаше силна интуиция и нещо й подсказваше на път за партито, че нещата не са съвсем наред. Всичко изглеждаше твърде странно и сякаш нагласено предварително. Денят на партито съвпадаше с личен празник на специален за нея човек, който много харесваше. 

А съобщението изглеждаше така, сякаш умишлено в него се търсеше изненадата, насочена тъкмо към нея. Освен, че искаше да танцува в компанията на хора, които не пият алкохол, тя се надяваше и той да бъде на същото място.

Нещо повече. Дори успя да си въобрази, че партито е организирано именно от него или от неговите приятели като подарък и изненада. Самата обява за това събитие целеше да внуши именно това. 

Всичко се разви твърде бързо, за да може да осъзнае какво точно се случва. Зави й се свят още докато слизаше по стълбите на заведението, надолу, два етажа под земята. „Нали това е дискотека?“ – Мислеше си тя, съвсем в реда на нещата е да се намира под земята. 

Но грешеше! Освен охраната пред входа, имаше високи и твърде едри момчета и на площадките между стълбите. Това беше странно и тези хора нямаше причини да са там. Поне не и в обикновено, увеселително заведение, още повече на парти без алкохол. 

В самата дискотека беше толкова тъмно, че тя не виждаше почти нищо, освен, че около нея имаше и други момичета, само момичета, 15 или 20 на брой. Поне толкова сенки успя да преброи. 

Сенките…

След това всичко стана още по-тъмно, съвсем мрачно и пода изчезна под краката й. 

Тя изгуби съзнание. 

Танците свършиха, преди да започнат. Както и любовта, ученето, четенето на любимите книги и дългите разходки по улиците на родния и град.

Мечтите и плановете за бъдещето останаха там, на входа на дискотеката, организирала лятно парти с много танци, без алкохол и наркотици. Звучеше твърде хубаво, за да е истина. И твърде глупаво! От какво ще печелиш, ако се занимаваш с такива партита?! 

Сенките…

Останаха Сенките. Защото всички те, 25-те момичета, които влязоха в мрака на подземното заведение бяха превърнати в сенки…

Които изчезнаха безследно и завинаги някъде в бордеите на Латинска Америка. 

 

--------------

"Една унция кокаин се продава за 1200 долара. Но може да я продадете само веднъж. Жена или дете струват между 50 и 1000 долара. Но може да ги продавате всеки ден отново и отново. Печалбата е неизмерима. Трафикът на хора е бизнесът на бъдещето." – казва Донълд Съдърланд във филма „ Human Trafficking“ / „Трафик на Хора“

На 18 октомври се отбелязва Европейския ден за борба с трафика на хора. Приблизително 800 000 души стават жертва на трафик всяка година. След нелегалната търговия с оръжия и наркотици най-доходоносният бизнес е трафикът на хора!

 

 

Юлияна Шапкарова

3.09.2017г.

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature