Древната цивилизация на Китай е една от малкото култури в историята на човечеството, които имат свои самостоятелни източници на зараждане. Това е единствената непрекъсваща се и непрекъснато развиваща се етнокултура. Зародила се преди хилядолетия, китайската култура процъфтява и днес.

Древните образци на китайската живопис, определени към периода на неолита - около 6-5 хилядолетие преди н.е., са керамични съдове с изображения на хора, риби, които са намерени при разкопки в Банпо, недалече от Сиан и керамична чаша с нарисувани фигурки на танцьорки, намерени при разкопки в Цин-хай, в окръг Датун.

Започвайки от управлението на династиите Шан и Джоу и до епохите  Пролет и Есен /Чунцю/ и Воюващи царства /Джанго/ /16-13 векове преди н.е./, са били разпространени богато украсени ритуални съдове и други бронзови изделия. Живописта върху коприна за пръв път се появила в епохата на Воюващи царства. Най-ранните изделия, известни днес, са рисунките върху коприна от погребения през времето на царството Чу, на едната са изобразени човешки фигури, дракони и птици Феникс, на другата - хора, яздещи дракони.

По време на господството на династиите Цин и Хан /221пр. н. е - 200 сл. н.е./ е получила развитие фресковата живопис. Тя била разпространена не само в дворците и храмовете, но и при погребенията. Погребални фрески на династията Хан са намерени в провинциите Хенан, Шанси, Шандун, Хъбей, Хансу, Ляолин, Дзилин. Скулптурни изображения на войни и коне са били намерени в могилата на Цин Шихуан, първият император от династията Цин, а каменни - на пътя към погребението на генерала Хю Цюйбин.

И двете скулптурни групи са напълно реалистични, като всяка от тях представлява уникално произведение. Бурен разцвет храмовата живопис бележи при династиите Вей, Дзин и Северните и Южни династии от 220 до 581 г. от н.е.. Раезпространението на будизма в този период е довело до създаването на скулптурни и настенни изображения на Буда в планинските пещери.

Китайската живопис изразително се отличава от западната не толкова по набора от технически средства, колкото по принципни отличния и различен художествен език, някъде по - условен и декоративен. За нас е сложно да опознаем емоционално наситената китайска живопис, доколкото при китайците са други способите за проявяване на чувства и друго отношението към самите чувства.

Вътрешното напрежение и противоречивост на западните платна създават у китайския зрител впечатление за неоправдана агресивност и хаотичност. В Китай живопистта никога не е била основавана на математически правила и построения, както, например, гръцкия канон или съвременната абстракция, но и не се е опитвала да имитира природата като реалистично изкуство, не отделяйки повече време за "Аз" и "Личното", както това правели експресионистите и романтиците.

Там, където европейците добавяли обем с помощта на светлосенките, китайците се стремяли към линейна изразителност. Така, първоначално виждайки западни портрети, един китайски художник с изумление отбелязал, че европейците, видимо са частично чернокожи, въпреки че са съвсем бели, но те са рисували едната половина на лицето черна а другата бяла.

Първите, известни в Китай изображения, картини са тесните фризове в пещерните храмове. По-късно тези условни, почти орнаментални ивици се разширили до големи размери. Така също тези храмове са украсявани със свитъци, вертикални и хоризонтални. Вертикалния свитък - това е обикновено една или няколко жанрови сценки, поставени една над друга, а хоризонталните - картина безкрайна в двете си страни, своеобразна живописна книга.

Пропорциите на свитъците били канонизирани. Те се ценели много и били предназначени за съсредоточено разглаждане и съзерцание. Те ставали и предмет за колекциониране, всеки колекционер поставял на свитъка своя печат.

Съхранявани били в специални кутийки и никога не ги излагали за дълго. Жанровете на китайската живопис са достатъчно разнообразни. Така например, съществували анималистически жанрове /"Цветя и птици", "Растения и насекоми"/, битови жанрове / Хора и предмети"/, параден портрет, миниатюри върху ветрила и други ползвани предмети и пейзажна живопис/"Планини и води"/.

В Кигай е нямало натюрморт в обичайния за нас вид - неподвижните предмети от гледна точка на китайците са мъртви - без динамика на движението, живота и времето. Ако рисували камъни или плодове, то заедно с камъка има растение, а плодовете са винаги на клонче. От всички жанрове най-голямо значение отдавали на пейзажа. Живописците от епохата Сун, преди всичко Ли Съсюн и Ли Джаодао използвали особена декоративна система и рисували, изпълнени с усещане за радост, ярки по колорита си картини с извисяващи се дворци и персонажи около тях.

В техните работи пейзажът е място за разходка и развлечение. Друг Сунски художник Ван Вей първи започнал да рисува само с черен туш с размиване. Поет, художник и отшелник, той станал родоначалник на ново направление, качествено нов етап в пейзажната живопис. Неговите последователи през 10-11 век от н.е. по новому осмислили естетическите качества на природата, вечното и обновление, което се отъждествявало с даоската идея за хармония и непрекъснатост на битието.

Такива представи оказали огромно влияние на цялата китайска живопис и като цяло определили нейното лице. Китайските живописци използвали целия комплекс от формални прийоми, такива, като "плаващ", подвижен фокус вместо линейна перспектива, "глъбини" и психологически мащаб, т.е. което се е мислило за  по-значително се е изобразявало и голямо, масивно, независимо от естествено зададения мащаб.

В разпореждане на живописците бил и целия арсенал от технически средства: голямо количество различни видове бои, линии, размивания и др., при което всеки метод се използвал за предаване на съвършено определен ефект или състояние. Съчетанието и динамичното равновесие на противоположностите било най-важното понятие както за цялата китайска култура, така и за живописта в частност.

Затова не е било какъвто и да е подвиг изобретяването на собствен стил. За идеално се е считало съчетанието на традиционните похвати със собствените иновации. В наши дни се случва художник, занимаващ се с китайска живопис, цял живот да рисува само в един жанр, един единствен предмет - женски портрет, котка, магаре, кон или пони. Именно в такъв неимоверен неблагодарен труд се забелязва неговото майсторство, с което си осигурява кариера, а накрая идва и славата.

Автор: Мери Кондова