Джулая ни захвърли към вълните

на южното ни слънчево море,

където да отмаряме след дните,

с щастието в невинното дете.

Защо, море, ти вечно ни вълнуваш

и свободата оживява край брега?

Скалисти рифове безкрай целуваш,

магията ти там, край фара, ни събра.

Нима не си вълшебство мило,

вълните ти солени – каква магия?

В сърцето си и днес си приютило

на обичта ми светлата стихия.

И чувствам – всяка юлска вечер

ми дава нови, истински крила.

На теб, като на себе си обречена,

аз пак ще следвам своята звезда...

Автор: Меричка